Електрическите тротинетки вече ще се регистрират в Общините

Електрическите тротинетки в България ще бъдат регистрирани по единни национални правила, след като Министерският съвет прие наредбата за индивидуалните електрически превозни средства. Документът определя как собствениците ще заявяват регистрацията, каква информация ще се вписва за самата тротинетка и нейния притежател и как ще се процедира при промяна на собствеността, прекратяване или възстановяване на регистрацията. Самото вписване ще се извършва чрез общините, а данните ще попадат в единния регистър, предвиден в Закона за движението по пътищата. Целта е при нарушение или инцидент превозното средство да може да бъде идентифицирано заедно със собственика му.

Заявлението ще се подава до кмета на общината по постоянния адрес на физическото лице, а за фирмите - според седалището и адреса на управление. Законът предвижда регистърът да се поддържа от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. В него ще има данни за фабричния или серийния номер, марката и модела на превозното средство, мощността на електродвигателя, максималната конструктивна скорост, масата, общината на регистрация и получения регистрационен номер. Предвидени са и унифицирани заявления и декларации, за да не въвежда всяка община собствен различен режим.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Важни промени за собствениците на електрически тротинетки - регистрацията става задължителна

При подготовката на наредбата беше предвидено регистрираните тротинетки да получават самозалепващи се носители на регистрационен номер и електронно удостоверение за регистрация. За процедурата собственикът трябва да може да представи данни за произхода и техническите характеристики на превозното средство, а при липса на необходимата техническа документация законът допуска идентифицирането да става и чрез протокол от техническа служба. Конкретната цена на административната услуга се определя от съответния общински съвет. Така регистрацията няма да се извършва в КАТ по модела на автомобилите, а на местно ниво.

Новият режим обаче няма да заработи изцяло веднага след публикуването на наредбата. По информация на Министерския съвет основната част от документа влиза в сила три дни след обнародването в „Държавен вестник“, докато разпоредбите, необходими за практическото извършване и отчитане на регистрациите, ще се прилагат 12 месеца по-късно. Преходният период е предвиден, за да могат 265-те общини да осигурят служители, технически достъп и организация за работа с националната система. Собствениците също получават време да изпълнят изискванията, преди новият режим да заработи в пълния си вид.

ВИЖТЕ ОЩЕ: МВР купува радари за тротинетки - ще мерят скорост над 25 км/ч

Регистрацията е само една част от постепенно затягащия се контрол върху електрическите тротинетки. Максималната допустима скорост за ИЕПС остава 25 км/ч, а минималната възраст за водача е 16 години. Общините имат право да въвеждат и по-ниски скорости и допълнителни ограничения за използването и паркирането им. МВР междувременно подготвя покупката на уреди, с които да може да засича и скоростта на тротинетките на пътя.

Само през първите 8 месеца на 2026 г. полицията е установила около 25 000 нарушения с индивидуални електрически превозни средства срещу около 6500 за същия период година по-рано. През периода са регистрирани и стотици пътнотранспортни произшествия с участието на тротинетки, което е сред аргументите за по-лесното им идентифициране. Новата регистрация трябва да позволи на полицията и общинските контролни органи да свързват конкретното превозно средство с неговия собственик, вместо контролът да приключва единствено с установяването на водача на място.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Край на хаоса: Глобяват наред за тротинетки и колела в центъра на Бургас

Само преди дни парламентарната комисия по транспорт не подкрепи две далеч по-строги идеи за ИЕПС. Едната предвиждаше водачите да имат свидетелство за управление най-малко от категория АМ, а другата - електрическите тротинетки практически да бъдат извадени от пътищата, парковете, градините, пешеходните зони и детските площадки. Това означава, че към момента държавата се движи към модел на регистрация и засилен контрол, а не към обща забрана за използването им.