Цар Самуил е достатъчно велик и без канонизация по медиите - връщат не мощи, а тленните му останки

Връщането в България на тленните останки, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, е събитие с огромна историческа и символна стойност и точно затова заслужава да бъде назовано прецизно. Уточнението за правилната употреба на термините идва от Регионалния исторически музей в Бургас. През последните часове в редица национални и регионални медии се появи думата „мощи“, включително във водещи заглавия за предстоящото им предаване от Гърция. Терминът звучи тържествено и носи силен емоционален заряд, но в конкретния случай „тленни останки“ е далеч по-точната формулировка. Цар Самуил е един от големите владетели в българската история, но Българската православна църква не го почита като канонизиран светец.

Разликата не е дребна редакторска подробност. В съвременната църковна употреба думата „мощи“ се свързва с телесните останки на човек, почитан като светец. Речникът на българския език на Института за български език при БАН също поставя религиозното значение на понятието в тази посока - останки от човек, обикновено признат за светец, които се съхраняват и почитат като свети. Съществува и по-старо значение на думата като тленни останки изобщо, но в днешния журналистически и църковен контекст употребата ѝ почти неизбежно носи внушение за святост.

Изложба за великия цар Самуил гостува в Бургас

Самата Българска православна църква дава достатъчно ясен ориентир как да говорим за Самуил. При официални чествания той е назоваван като български цар и владетел, а не като светец с установен църковен празник. Това по никакъв начин не намалява историческата му тежест. Напротив - позволява да отдадем заслуженото на държавника и военачалника, без да смесваме националната памет с църковна канонизация.

И точно тук журналистиката трябва да бъде особено внимателна. Желанието едно заглавие да звучи по-силно не бива да променя значението на думите. Самуил няма нужда да бъде наричан светец, за да бъде сред най-значимите владетели в българското Средновековие. Няма нужда и останките му да бъдат наричани „мощи“, за да бъде тяхното завръщане събитие от национално значение.

Образът на великия цар Самуил ще посреща ученици и учители в бургаското НБУ Михаил Лъкатник

Има и още една причина формулировката да остане внимателна. Останките са открити през 1969 г. от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос при разкопки в базиликата „Св. Ахил“ в района на Малкото Преспанско езеро. На базата на мястото на погребението, историческия контекст и антропологичните белези един от скелетите е идентифициран като принадлежащ на цар Самуил. Именно затова в научни и медийни текстове често се среща по-прецизната формулировка „останки, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил“.

Очакваното им връщане в България е момент, който носи силен исторически заряд. Това са останки, свързани с владетел, около чието име повече от хилядолетие се изгражда памет за една от най-драматичните епохи на българската държава. Затова и точността тук няма нищо общо с обезценяването на събитието. Тъкмо обратното - когато става дума за история от такъв мащаб, всяка дума трябва да бъде на мястото си.

„Тленните останки на цар Самуил се завръщат в България“ не е по-слабо изречение от „мощите на цар Самуил“. То е по-точно, по-коректно към църковната терминология и по-чисто от историческа гледна точка. Националното преклонение пред владетеля и църковното понятие за свети мощи принадлежат на различни равнища и няма нужда едното да бъде превръщано в другото.

Цар Самуил заслужава държавни почести, историческа памет и уважение за мястото, което заема в българската история. Дали даден човек е светец и дали тленните му останки се почитат като мощи обаче се определя от Църквата, а не от редакционното заглавие. В този случай най-силната формулировка е и най-точната - България посреща тленните останки на своя цар.