Вучич падна, а младите българи могат да бъдат като младите сърби… ако пожелаят
През ноември 2024 година в Сърбия започна нещо, което в началото изглеждаше като поредния обречен протест срещу властта. После се оказа нещо по-голямо.
Поводът – рухна бетонният навес на железопътната гара в Нови Сад. Загинаха 16 души. Трагедията бързо се превърна в символ на държава, в която строителството, обществените поръчки, институциите и политическата власт са свързани с корупция, непрозрачност и липса на отговорност.
А после на улицата излязоха студентите. Млади хора. Поколението Z. Онези, за които възрастните обичат да казват, че живеят в телефона си, че не ги интересува нищо, че нямат търпение за каузи и че предпочитат да гледат света през екран.
Като предизборно обещание: Вучич се зарече Сърбия да изпревари България
Оказа се, че могат и друго. Могат да блокират университети. Могат да излязат на улицата. Могат и да останат там месеци наред. Могат да убедят стотици хиляди да тръгнат след тях. Могат да поискат оставки, избори и да не приемат обяснението, че политиката е работа само на политиците.
И най-важното – могат да НЕ се откажат.
Почти две години сръбските студенти държаха властта под натиск. Имаше опити за сплашване, атаки, натиск и контрапротести. Обвиниха ги, че някой ги командва отвън. Сякаш някой може да накара сърбин, независимо от кое поколение, да тръгне против родината. Властта използва срещу студентите всички инструменти, с които разполага. Но те продължиха.
Вучич блокира Сърбия, осуетява метежа на студентите
И вчера се случи нещо, което преди две години изглеждаше невъзможно. Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия. Това не е неговият политически край. Даже напротив. Той напуска президентския пост, за да участва в парламентарните избори на 25 октомври и да опита да стане министър-председател.
Но това не променя същественото. Младите сърби постигнаха нещо голямо и имат право да ликуват. Не защото са получили всичко, което са искали. Не защото утре Сърбия изведнъж ще стане друга държава. И не защото един човек е подал оставка. А защото доказаха една проста истина, която политиците много обичат да забравят:
Няма вечна власт.
Няма власт, която да е толкова голяма, че да не може да бъде спряна. Която да е толкова самоуверена, че да не може да бъде принудена да отстъпи. И няма поколение, което да е прекалено младо, за да разбере това. Тъкмо обратното.
Може би младите сърби дадоха най-важния пример за своите връстници на Балканите. Показаха им, че демокрацията не е само да отидеш веднъж на четири години до урната и после да чакаш някой друг да оправи държавата. Понякога демокрацията е да станеш от дивана. Да излезеш. Да застанеш до други хора. И да кажеш: дотук.
Защо проблемите на Сърбия няма да си тръгнат с Вучич
Това е урок, който младите българи донякъде научиха с протестите от декември миналата година, но трябва да помнят винаги. Защото скоро България ще бъде до голяма степен в техните ръце. Както и целият свят. Днешните джензита ще бъдат хората, които ще управляват фирми, институции, градове, държави. Ще плащат данъци. Ще вземат решения. Ще избират управляващи. Ще създават правила. Ще живеят с последствията от тях. Затова е добре отсега да свикват с мисълта, че свободата не е даденост. И че отговорността не започва, когато станеш на петдесет.
Ако някой ден някой отново реши, че държавата му принадлежи, че институциите са му бащиния, че гражданите са просто публика, ще бъде добре да има кой да му припомни обратното. Сръбските студенти вече го направиха. Сега е ред на младите българи да знаят, че могат. Ако се наложи. Защото диванът е удобен, но от него няма как да опазиш свободата.
Сега е ред на младите българи да знаят, че могат. Ако се наложи. Защото диванът е удобен, но от него няма как да опазиш свободата.
Промяната започва тогава, когато човек осъзнае, че гласът му има значение, че гражданската позиция не е само право, а и отговорност. Младите хора са тези, които могат да покажат, че апатията не е единственият избор.
Нека бъдат смели, активни и най-вече да не оставят бъдещето си да бъде решавано вместо тях
Ако разбираме какво иска да ни каже лелята!
Джукестия диктатор Вучич отстъпи президенсткия пост на ЕВРЕЙката ЛЕСБИЙКА Ана Бърнабиш
Ана Барнабиш дъщеря на венециански ен6рейн роден на остров Крка СФРЮ Югославия полковник от югославските служби УДБА.
БАРНАБИШ е еврейско словосъчетание
На иврит БАР-Чист,Улеснен
и НАБИШ-на иврит РЕКОЛТА(от плодове,зеленчуци,положен труд).
Остров Крка(сега Хърватия) 200 год е бил част от Венецианската Република която е ръководена от богати венециански евреи сефаради-банкери и корабособственици
Историческите източници сочат, че мащабът на сексуалното насилие през Втората световна война е по-малък в сравнение с Първата световна война (1915–1918 г.).
През Първата световна война бруталността в Моравската военно-инспекционна област е била систематична, съпроводена с масова принудителна българизация, при която в някои околии (като Топлица и Пореч) са регистрирани шокиращи доклади за изнасилване на практически по-голямата част от женското население над 12-годишна възраст. Поклон пред Сръбските жертви на командваната от Кобургите антибъкгари и антисърби Българска армия ! НАСТОЯВАМ за съд над еврейският род Сакскобургота,които никога не са си плащали за Националните катастрофи срещу Българите и зловещите насилия над Сърбия ! Искам смъртна присъда за Симеон Сакскобурготски ! ВЕСЕЛИН РАДОСЛАВОВ ДИМИТРОВ ЕГН 7112136860
Въобще битовизми на ниво 6-7 клас, защото до там само са учили!
Пичове там има съзнание и гражданско общество, тук няма нищо .... само разеденение , злоба и извратена радост че спасителя им вдигал данъците и правил живота още по-труден!
Не проверявайте предните статии в нащо копейкино сайтче ,чеееее голями кремълски просръбски шпатули делахме за копейки в евро .
Да разбираме ли че вече сме за протестиращите или просто и тук трябва да плюем сами себе си българите ?
Като бяхме с Вучич плюехме България и българите ,сега сме с протестиращите и пак плюене .
Ах Мацква ! Ах Кадиров ,любов моя русофилска !
Те пак ще имат хубав живот, а ние си избираме див комунизъм с опростачен народ! И претенция че знаем всичко и можем всичко!