Земята променя формата си: Полюсите се надигат, екваторът потъва

Формата на Земята се променя с измерими темпове - полярните области се надигат все по-бързо, докато районите около екватора показват обратна тенденция и постепенно потъват. Това установява ново изследване, публикувано на 9 септември 2026 г. в Journal of Geophysical Research: Solid Earth. Анализът обхваща вертикалните движения на земната повърхност между 1997 и 2015 г. и използва данни от 886 GNSS станции по света. Промените са от порядъка на части от милиметъра до около милиметър годишно и не могат да бъдат забелязани без високоточни геодезически измервания.

Автор на изследването е проф. Христофорос Котсакис от Аристотелския университет в Солун, специалист по геодезия. Данните показват, че през периода 1997-2000 г. средното надигане в полярните области е било около 0,5 мм годишно. През 2011-2015 г. скоростта вече достига приблизително 1 мм годишно. Едновременно с това ниските географски ширини показват потъване със сходна величина.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ледникът на Страшния съд - един от големите рискове за Земята

„Нашите резултати показват ускорение на полярното издигане, съпроводено със съответно увеличение на скоростта на потъване в екваториалната зона. Това означава, че цялостната форма на твърдата Земя става донякъде по-малко сплескана“, пише Котакис. Земята по принцип не е идеална сфера - въртенето й създава леко издуване около екватора и сплескване при полюсите. Новите резултати показват, че геометрията на твърдата й повърхност се изменя макар и изключително бавно.

Сред основните фактори е преразпределението на огромни количества маса по планетата. След последната ледникова епоха земната кора в районите, някога притиснати от гигантски ледени покривки, продължава постепенно да се повдига - процес, известен като глациоизостатично възстановяване. Изследването обаче показва, че наблюдаваното полярно надигане е по-голямо от очакваното само от този дългосрочен процес. Като физически правдоподобно допълнително обяснение ученът посочва съвременната загуба на лед в Гренландия и Антарктида.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ледниците в Швейцария са загубили 40% от обема си

Когато огромни ледени маси се стопят, натоварването върху земната кора намалява и тя реагира с издигане. В същото време водата се прехвърля към океаните и част от масата се премества от високите към по-ниските географски ширини. Това променя както физическото натоварване върху земната повърхност, така и разпределението на масата и гравитационното поле. Изследването допуска, че влияние имат още промени във водните запаси на континентите, движението на океанските маси и процеси във вътрешността на Земята.

Именно тук се появява на пръв поглед парадоксален резултат. Твърдата повърхност на Земята става малко по-малко сплескана, но геоидът - условната форма, определяна от гравитационното поле и разпределението на масата - може да се променя в обратна посока. „Въпреки че това поведение може да изглежда противоречиво на фона на едновременното намаляване на сплескването на твърдата Земя, тези два ефекта са физически съвместими“, обяснява Котакис.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Учените обясниха защо връх Еверест продължава да расте

Причината е, че GNSS станциите измерват реалното движение на твърдата земна повърхност, докато геоидът описва разпределението на масата чрез гравитацията. Така планетата може геометрично да става малко „по-кръгла“, докато гравитационната й фигура едновременно става по-сплескана. Учените подчертават, че става дума за изключително малки изменения, които не представляват внезапна деформация на планетата. Значението им е друго - те позволяват да се проследи с огромна точност как Земята реагира на топенето на ледовете и преместването на вода в глобален мащаб.

Авторът отбелязва и ограниченията на анализа. GNSS станциите не са разпределени равномерно по планетата, а изчисленията зависят и от използваните модели за следледниковото възстановяване и еластичната реакция на Земята. Въпреки това една и съща тенденция се запазва при различните методи на обработка. Според изследването продължаването на глобалните GNSS наблюдения ще позволи още по-точно да се проследи как климатичните и геофизичните процеси променят формата на планетата.