Николай Василев: Вместо да вдига данъци, държавата трябва да ореже разходите със 7 млрд. евро

Държавата не трябва да търси още приходи чрез нови и по-високи данъци, а да свие собствените си разходи - това е основната теза на бившия министър на икономиката Николай Василев, който коментира пред bTV готвените промени за 2027 г.

По думите му предлаганият данък върху свръхпечалбите няма нищо общо с ограничаването на инфлацията и е инструмент за пълнене на бюджета. Василев настоява, че вместо нова данъчна тежест трябва да се търсят реформи в администрацията и публичния сектор. „Според мен не трябва да вдигат никакви данъци, а трябва да намалят разходите с 7 милиарда евро“, заяви той. 

Финансистът определя предложението за облагане на т.нар. свръхпечалби като една от най-левите икономически мерки през последните десетилетия. Според него България трябва да пази предимствата на отворената пазарна икономика, вместо да изпраща сигнал, че печелившият бизнес ще бъде наказван с допълнителен налог. „В една отворена пазарна икономика България трябва да се гордее с това, че е член на Европейския съюз, на еврозоната и вече десетки години сме в отворена пазарна икономика. Трябва да има свобода за бизнеса“, заяви Василев. Той не приема и аргумента, че по-високият данък ще задържи повече средства в страната, вместо те да бъдат разпределяни като дивиденти. 

Във Флагман.БГ: Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че данъкът върху свръхпечалбата може да вдигне лихвите

Василев стига още по-далеч в критиката си към логиката на мярката. „Дайте да сложим 99% данък печалба, ще ви кажа какво ще стане“, каза той, като според него прекомерното облагане ще отблъсне инвестиции и ще накара бизнеса да търси други пазари. Финансистът не приема и връзката между по-високия данък и мерките за подпомагане на семействата, която определи като „лош опит за пиар“. „Аз съм за данъчните облекчения за детско развитие, за детските помощи и дори за много по-дълбоки мерки за демографска политика“, добави Василев. 

Най-същественото в позицията му е разликата между две бюджетни стратегии. Едната е държавата да увеличава приходите чрез нови налози. Другата е да ограничи собствените си разходи, да свие администрацията и да направи реформи в публичния сектор. Василев категорично застава зад втория подход и поставя конкретна сума - 7 млрд. евро по-малко разходи. 

Предупреждението му за банковия сектор съвпада с част от опасенията, които ден по-рано изрази и управителят на БНБ Димитър Радев. Централната банка посочи, че допълнителното облагане на банковите печалби може да се прехвърли към домакинствата и бизнеса чрез по-скъпи кредити, по-строги условия за финансиране и по-слаба инвестиционна активност.

Василев формулира риска по-пряко: „Банките сигурно ще вдигнат лихвите по кредитите. Телекомите вероятно няма да инвестират огромни средства в най-добрите технологии“. Критиката му обхваща и останалите идеи в данъчния пакет. Василев е резервиран към промените при ваучерите за храна и към добавянето на нови ставки и режими. „От красивата и така елегантна, проста българска данъчна система тръгваме към един хаос, данъчен хаос“, коментира той. За разлика от това подкрепя актуализирането на данъчните оценки на имотите, защото според него сегашните стойности са прекалено ниски и отдавна не отговарят на пазара. 

Отделна тема е акцизът за мощните автомобили, който първоначално трябваше да обхване и електрически, и хибридни модели. Василев заявява, че точно тази част от предложението е била погрешна.

„В никакъв случай електрическите, защото там обратното - мисля, че държавата трябва да подкрепя покупката на електрически автомобили. Сега ще иска да им слага акциз. Объркаха се, не разбраха какво са направили“, каза той. Междувременно Министерството на финансите вече обяви, че електромобилите ще бъдат извадени от режима на новия акциз. 

Така спорът за бюджета за 2027 г. постепенно се измества от въпроса кой сектор да бъде обложен към по-големия въпрос колко харчи държавата и колко още може да си позволи да увеличава разходите. При Василев отговорът е еднозначен - нови данъци не са нужни, ако първо бъде намален публичният разход. Това е и най-рязкото му различие с предлагания от финансовото министерство подход, който търси допълнителни приходи чрез облагане на свръхпечалби и промени в отделни данъчни режими.