МОН пренаписва учебниците и вкарва AI в час: Голямата промяна е планирана за 2029 г.

По-разбираеми учебници, по-малко претоварване с фактология и ясни модели за използване на изкуствен интелект в клас подготвя Министерството на образованието и науката. Голямата промяна в учебните програми е планирана за 2029 г., макар образователният министър проф. Георги Вълчев да заяви, че ще се търси възможност процесът да приключи още през 2028 г. Той представи част от намеренията във Варна, където участва в Международната научна конференция по икономика, бизнес и мениджмънт в Икономическия университет. Според него реформата трябва да намери баланс между традиционното преподаване и технологиите, а не едното изцяло да замени другото.

Една от непосредствените задачи на МОН е да даде практически насоки на преподавателите за използването на дигитални ресурси и изкуствен интелект. „Технологиите няма как да останат извън полезрението на българското училище. В съвсем скоро време ще предложим модели, по които всеки преподавател да може без прекалено големи усилия да интегрира както изкуствения интелект, така и различните електронни ресурси“, обяви проф. Вълчев. Промени се предвиждат и в допълнителната квалификация на учителите. Идеята е технологиите да позволят по-лесно адаптиране на преподаването към индивидуалните възможности и потребности на учениците.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 94% от българските ученици вече използват изкуствен интелект

Министърът посочи Финландия, Швеция и Норвегия като пример за държави, които след силен първоначален акцент върху електронните ресурси търсят по-добър баланс с традиционните методи и хартиените материали. Според него дигитализацията е необратима, но не трябва да премахва изграждането на фундаментални знания. Лесният достъп до отделни факти не означава автоматично, че ученикът или студентът умее да ги разбира, свързва и използва. Именно затова бъдещите промени трябва да поставят по-голям акцент върху мисленето, практическото приложение на знанията и връзките между отделните предмети.

Най-сериозната реформа се подготвя в самите учебни програми и учебници. Предварителният график предвижда новият модел да стане реалност през 2029 г., като преди това трябва да премине през експертна работа, обсъждане и апробация. „Трябва да бъде променен начинът на писане на учебници, който в момента е твърде сложен за учениците, тъй като се свалят понятия от студентството в средното образование. Ще направим явни и експертните екипи, които готвят промените, за да не протича този процес на тъмно“, категоричен бе министърът. В предишни свои изявления той заяви, че ще опита срокът за завършване на новите програми да бъде съкратен до 2028 г.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Какви големи промени са заложени за българското образование до 2030 г.

Промяна се наблюдава и във възрастовата структура на педагогическите кадри. По последни данни близо 18% от учителите в България са на възраст до 35 години, или над 17 000 души. Вълчев свързва увеличения интерес към професията с политиката за повишаване на възнагражденията и с подкрепата за студентите в педагогическите специалности. Проблемът с недостига на преподаватели обаче остава особено чувствителен при математиката, физиката и природните науки.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 17 146 учители вече са под 35 години, но математиците остават дефицитни

Другата голяма цел е постепенното премахване на двусменното обучение. Според министъра реалистичният хоризонт всички училища в страната да преминат към една смяна е 2030 г. За да стане това възможно, програмите за строителство, разширяване и ремонт на училищната база трябва да продължат и след 2027 г. Решаването на проблема ще зависи едновременно от държавата и общините, тъй като в големите градове липсата на достатъчно помещения остава основната пречка.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Бургас се доближава до едносменен режим във всички училища

МОН планира и по-активно участие на семействата в училищния живот. През следващата година екипи на министерството ще обиколят всички области за срещи с учители, директори и представители на родителските настоятелства. Ведомството работи и с МВР, Министерството на здравеопазването и социалното министерство по предложения, свързани с дисциплината, поведението на учениците и отговорността на семейството. Вълчев подчертава, че подобни промени трябва да се въвеждат постепенно и да бъдат проследявани след това, за да се установи дали действително дават резултат.