Брюксел призна огромната ценова ножица: Енергията в ЕС е до 3 пъти по-скъпа от САЩ и Китай

Енергийните цени в Европа остават до два-три пъти по-високи от тези в САЩ и Китай, а кризата около Ормузкия проток отново показва колко скъпа е зависимостта на ЕС от вносните изкопаеми горива. Това е позицията, която Европейската комисия защитава през последните месеци, включително в дискусиите за конкурентоспособността на европейската икономика и сегашния ценови натиск. Важно уточнение е, че разликата от два-три пъти не се отнася до цената на самия суров петрол, както се твърди в част от публикациите, а основно до енергийните разходи и индустриалната електроенергия. Световният петрол се търгува на международни пазари, докато европейските компании понасят допълнителния ефект от вноса, транспорта, данъците, електроенергийните цени и зависимостта от външни доставки.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Горивата не спират да поскъпват - дизелът вече е 1,95 евро, бензинът върви нагоре

Най-силният външен натиск през 2026 г. идва от Близкия изток и нарушенията на корабоплаването през Ормуз. Международната агенция по енергетика оценява нормалния поток през пролива на около 20 млн. барела петрол дневно, което представлява приблизително една четвърт от световната морска търговия с петрол. През същия маршрут преди кризата преминаваше и близо една пета от глобалната търговия с втечнен природен газ, основно от Катар и Обединените арабски емирства. Затварянето и последвалото ограничено движение на танкери вдигнаха транспортните разходи, свиха част от доставките и принудиха купувачите да търсят алтернативни маршрути и източници.

Европейската комисия изчислява, че от началото на конфликта в Близкия изток зависимостта от вносни изкопаеми горива е струвала на ЕС десетки милиарди евро допълнително. В речта си за състоянието на Съюза през септември председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочи сума от още 90 млрд. евро за внос, без срещу нея Европа да получи допълнително количество енергия. Именно затова Брюксел свързва сегашния ценови шок с дългосрочния проблем на европейската индустрия - електроенергията за предприятията остава значително по-скъпа спрямо основните конкуренти в САЩ и Китай. Комисията настоява отговорът да включва повече собствено производство, електрификация, възобновяеми източници, ядрена енергия и по-добра свързаност между националните мрежи.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Дизелът в Бургас стигна 1,95 евро, границата от 2 евро вече е опасно близо

За непосредствения удар върху домакинствата и бизнеса Европейската комисия оставя значителна част от решенията в ръцете на националните правителства. В рамките на плана AccelerateEU Брюксел допуска временни и целеви помощи, енергийни ваучери, данъчни облекчения и намаляване на определени акцизи, когато държавите преценят, че ценовият натиск застрашава потребители или икономически сектори. Самата комисия настоява подобни мерки да бъдат ограничени във времето и насочени към най-засегнатите групи, вместо да стимулират допълнително потребление на горива. Данните на ЕК показват, че още през пролетта страните членки са обявили антикризисни бюджетни мерки за около 14,5 млрд. евро заради енергийния шок.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Дизелът е 1,95 евро, появи се предложение за временно 9% ДДС върху горивата

Натискът вече се вижда пряко и на българските бензиностанции. Проверка на Флагман.бг от 20 септември отчете средна цена на дизела около 1,95 евро за литър при приблизително 1,88 евро само седмица по-рано, докато бензинът достигна около 1,68 евро. Ден по-късно Комисията за защита на потребителите и други контролни органи започнаха засилени проверки на бензиностанции за икономически необосновано поскъпване. Представители на петролния сектор у нас обясняват движението не само със суровия петрол, а и с ограничените количества дизел, високите рафинерийни маржове, транспортните разходи и нарушенията на международните доставки.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Бензиностанциите влизат под лупа заради поскъпването на бензина и дизела

Към 22 септември международните пазари дадоха първи сигнал за известно отпускане на напрежението, като Brent отново слезе около и под границата от 100 долара за барел при надежди за дипломатическо развитие между Вашингтон и Техеран. Това не означава автоматично и незабавно поевтиняване на горивата в Европа, тъй като цените на готовите нефтопродукти следват и състоянието на рафинериите, запасите и транспортния пазар. Международната агенция по енергетика посочва, че основната част от петрола, който традиционно преминава през Ормуз, е предназначена за Азия, докато директният поток към Европа е значително по-малък. За ЕС по-големият риск остава общото поскъпване на световния енергиен пазар и конкуренцията за ограничени количества горива и газ.