Не Иран, а портфейлът удари най-силно Тръмп: рейтингът му се свлече до историческо ниско ниво

Доналд Тръмп падна до най-ниското обществено одобрение в цялата си политическа кариера - 32%, но зад това число има по-важна история от поредния лош рейтинг. Само преди 20 месеца, непосредствено след завръщането му в Белия дом през януари 2025 г., 47% от американците одобряваха работата му. Днес разликата е 15 процентни пункта надолу, а последното проучване на Reuters/Ipsos показва не просто ерозия сред независимите или традиционните му противници, а първи сериозни пукнатини и в републиканското ядро. Именно това превръща 32-те процента от статистически антирекорд в политически сигнал.

Има обаче едно важно уточнение. Заглавието „историческо дъно“ е вярно, ако говорим за личния рейтинг на Тръмп в измерванията на Reuters/Ipsos, но не и ако го сравняваме с всички американски президенти след Втората световна война. Галъп е измервал 22% одобрение за Хари Труман, 24% за Ричард Никсън, 25% за Джордж У. Буш, 28% за Джими Картър и 29% за Джордж Буш-старши. Тръмп още не е стигнал тези исторически бездни, но вече се намира в територия, в която са попадали президенти по време на войни, рецесии, скандали или комбинация от няколко тежки кризи.

Самата траектория на втория мандат е показателна. Тръмп се върна във Вашингтон през януари 2025 г. с 47% одобрение в Reuters/Ipsos - сравнително добра стартова позиция за политик, който още от първия си мандат разделяше американското общество почти поравно. Сто дни по-късно рейтингът вече беше 42%, през юли 2025 г. слезе до 40%, а през януари 2026 г. за кратко се върна до 42%. Това беше последното по-сериозно възстановяване, преди кривата да тръгне надолу с много по-висока скорост.

През април 2026 г., след началото на американско-израелската война с Иран и последвалото напрежение на енергийните пазари, Reuters/Ipsos вече измерваше 36%, а в края на същия месец - 34%. През септември рейтингът първо докосна 33%, после временно се върна до 35%, а сега падна до 32%. Това не е права линия надолу - социологията никога не се движи така - но посоката за последните 20 месеца е достатъчно ясна. От всеки приблизително двама американци, които одобряваха Тръмп в началото на мандата, днес подкрепата е по-близо до един на всеки трима.

Вижте още: Тръмп още няма стратегия за изход от зле планираната война срещу Иран

Най-сериозният проблем за президента в момента не е нито имиграцията, нито престъпността, нито дори традиционният конфликт между републиканци и демократи. Това е цената на живота. Само 17% от анкетираните одобряват начина, по който Тръмп се справя с поскъпването - число, което е много по-ниско от общия му рейтинг. И точно тук започва да се разклаща една от основите, върху които той спечели изборите през 2024 г. - обещанието, че ще овладее инфлацията и ще направи ежедневието на американците по-евтино.

Още по-важното е какво се случва вътре в Републиканската партия. Само за седмица общото одобрение за Тръмп сред републиканците е паднало от 82 на 73%. Това все още е висока партийна подкрепа, но спад от девет пункта за седем дни трудно може да бъде пренебрегнат, особено при политик, чиято най-голяма сила винаги е била изключително устойчивата му база. При разходите за живот картината е още по-необичайна - за първи път в това изследване републиканците, които не одобряват действията му, са повече от онези, които ги одобряват - 51% срещу 44%.

Тук се появява и Иран. Само 34% от участниците в последното проучване одобряват американските удари, а 82% смятат, че конфликтът вероятно ще продължи дълго. Войната започна в края на февруари и нарушаването на доставките през Персийския залив беше последвано от рязко поскъпване на бензина и дизела в САЩ. През април Reuters отчете, че американският бензин е поскъпнал с повече от 40% спрямо нивата преди началото на конфликта, а енергийният натиск постепенно се пренася върху транспорта, храните и останалата част от потребителската кошница.

Вижте още: Тръмп зачеркна примирието с Иран, САЩ удариха десетки военни цели

Това прави сегашния момент необичайно неудобен за Тръмп. Той дойде на власт с две лесно разбираеми обещания - по-ниски цени и край на американското въвличане в продължителни чужди войни. Двадесет месеца по-късно именно цените и войната се оказват сред факторите, които тежат най-силно върху обществената оценка за управлението му. Това не доказва, че спадът се дължи само на тези две теми, но Reuters/Ipsos показва силна връзка между недоволството от разходите за живот, отношението към Иран и общото охлаждане към президента.

Историята на американската политика познава подобен сюжет. Може би най-интересният паралел е с Джими Картър, макар обстоятелствата да са съвсем различни. Картър започва президентството си през 1977 г. с одобрение около две трети от американците, а в най-добрия си момент достига 75%. Само две години по-късно рейтингът му вече е паднал до 28% на фона на инфлация, недостиг на горива, енергийна криза и нарастващо усещане за икономическа несигурност.

По-късно към проблемите на Картър се добавя и кризата с американските заложници в Иран. И тук аналогията с Тръмп трябва да се използва внимателно - през 1979 г. става дума за заложническа криза, докато през 2026 г. САЩ са страна във военен конфликт. Сходството е друго: президентски рейтинг, притиснат едновременно от външнополитическа криза и от усещането на домакинствата, че ежедневният им живот става по-скъп. Американската политическа история многократно показва, че когато тези две линии се съберат, външната политика престава да бъде далечна тема и влиза директно в семейния бюджет.

Роналд Рейгън предлага друга важна аналогия, но и предупреждение срещу прибързаните заключения. През пролетта на 1981 г. той достига 68% одобрение, но тежката рецесия и безработицата постепенно свалят рейтинга му до 35% през януари 1983 г. Само десет месеца по-късно, с подобряването на икономиката, одобрението му отново преминава 50%. Историята на Рейгън показва колко бързо тежък президентски спад може да бъде обърнат, когато икономическата среда се промени.

Джордж Буш-старши преживява още по-драматична метаморфоза. След победата в първата война в Персийския залив през 1991 г. той достига 89% одобрение - тогава един от най-високите резултати, измервани някога от Gallup. Само около година и половина по-късно рейтингът му пада до 29%, когато вниманието на американците се измества от международната победа към слабата икономика и усещането за рецесия у дома. Разликата между върха и дъното е 60 процентни пункта - почти несравнимо по-мащабен срив от сегашните 15 пункта на Тръмп.

Синът му Джордж У. Буш преминава през сходна, но много по-продължителна траектория. След атаките от 11 септември 2001 г. Gallup измерва рекордните 90% одобрение - най-високото в историята на тази социологическа серия. До октомври 2008 г. Буш вече е на 25%, след години война в Ирак, политическо изтощение и накрая глобалната финансова криза. Неговият случай показва не внезапен срив, а бавно износване на доверието, при което всяка следваща година завършва по-слабо от предходната.

Вижте още: Цените на дизела потресоха и Тръмп: Натиска Зеленски да спре ударите по руските рафинерии

Ако търсим най-драматичния пример за срив във втори президентски мандат, той остава Ричард Никсън. В началото на 1973 г., след обявяването на мирното споразумение за Виетнам, одобрението му достига 67%. С разгръщането на аферата „Уотъргейт“ рейтингът пада до 44% още през второто тримесечие, до 28% в края на същата година и до 24% непосредствено преди оставката му през август 1974 г. Причината е коренно различна от днешната ситуация при Тръмп, но скоростта, с която общественото доверие може да се изпари през втори мандат, остава исторически показателна.

Хари Труман държи абсолютното дъно в историята на Gallup - 22% през февруари 1952 г. Неговото президентство е притиснато от Корейската война, икономически проблеми и силно обществено недоволство. Линдън Джонсън също пада до 35% през 1968 г. в годините на ескалацията във Виетнам и тежко вътрешно напрежение. При всички тези президенти моделът е различен, но войната и икономиката се появяват отново и отново като двете сили, които най-бързо могат да изядат президентската популярност.

Сравнението с Джо Байдън е особено интересно, защото става дума за непосредствения предшественик на Тръмп. Gallup измери 57% одобрение в началото на мандата му през 2021 г., но още до началото на 2022 г. той вече беше паднал до около 40%, след оттеглянето от Афганистан, ускоряващата се инфлация, високите цени на бензина и продължаващите последици от пандемията. През юли 2024 г. Gallup отчете негово лично дъно от 36%, докато Reuters/Ipsos посочва най-ниска стойност от 35% в собствената си серия през октомври същата година. Сегашните 32% на Тръмп вече са под този минимум в Reuters/Ipsos.

Има обаче съществена разлика между сегашния Тръмп и много от историческите случаи. Той никога не е разполагал с огромния „меден месец“, който някога беше типичен за новите президенти. При първото си влизане в Белия дом през 2017 г. Gallup измери само 45% първоначално одобрение, а средният му рейтинг за целия първи мандат остана 41,1% - най-ниската средна стойност за президент в историята на Gallup до този момент. Политическата му устойчивост винаги е произтичала не толкова от широка национална популярност, колкото от необичайно стабилна подкрепа вътре в Републиканската партия.

Затова най-важното число в новото проучване може би не е 32, а 73. Това е процентът републиканци, които все още одобряват работата му, след като само седмица по-рано са били 82%. Едно единствено изследване не е достатъчно, за да се говори за трайно разместване, а статистическата грешка на Reuters/Ipsos е около три процентни пункта. Но фактът, че недоволството от цената на живота вече прониква в собствената партийна база на президента, е промяна спрямо модела, който години наред държеше политическата му позиция изключително устойчива.

Има още една цифра, която поставя рейтинга в по-широка рамка. Сред регистрираните избиратели в проучването 43% казват, че биха подкрепили демократите на междинните избори за Конгрес на 3 ноември, а 35% - републиканците. Reuters отбелязва, че осемте пункта са най-голямата преднина за демократите в тази тяхна серия през 2026 г., но националният въпрос за партиен избор не може директно да бъде преведен в брой места в Камарата на представителите или Сената, където вотът се решава щат по щат и район по район. Данните следователно показват национално настроение, а не готова прогноза за резултата.

Проучването е проведено онлайн между 17 и 20 септември сред 1277 пълнолетни американци и има статистическа грешка от около три процентни пункта. Именно следващите измервания ще покажат дали 32% е моментен спад или ново устойчиво равнище за президента. Историята дава примери и за двата сценария - Рейгън се възстановява след 35%, докато Никсън, Картър и двамата Буш продължават надолу след началото на своите кризи. Към 22 септември сигурното е само едно: вторият мандат на Доналд Тръмп започна с 47% одобрение, а 20 месеца по-късно Reuters/Ipsos измерва 32% - най-ниската стойност в политическата му кариера.