До час пада последната интрига около вота - кой ще е кандидатът на "Възраждане"

До час ПП „Възраждане“ трябва да сложи край на една от най-добре пазените политически тайни в настоящата президентска кампания и да обяви своята кандидатпрезидентска двойка. Представянето е насрочено за 12:30 часа във Велико Търново, навръх Деня на Независимостта.

До последния момент ръководството на партията запази имената в тайна и остави около тях да се натрупат версии, слухове и политически сметки. Три имена обаче се връщат упорито в този разговор - лидерът Костадин Костадинов, икономистът Виктор Папазов и евродепутатът Петър Волгин.

Самото забавяне също се превърна в част от интригата. Заместник-председателят Цончо Ганев обясни, че „Възраждане“ е водило разговори с партии, сдружения и организации извън парламента за евентуална обща кандидатура, а паралелно е направено и социологическо проучване сред собствените избиратели. Данните вече са били обобщени, но партията предпочете да не даде нито едно име предварително. Дори когато Ганев беше директно попитан дали самият Костадинов е сред разглежданите варианти, отговор не последва.

Вижте още: Кой ще поведе „Възраждане“ към президентския вот - Волгин, Костадинов или Папазов

Най-очевидното име е това на Костадин Костадинов. Той е политическото лице на „Възраждане“, председател на партията и парламентарната ѝ група, човекът, с когото формацията се идентифицира в най-голяма степен от появата си на националната сцена. Негова кандидатура би превърнала президентския вот в пряк тест за личната му политическа тежест и за способността на партията да мобилизира подкрепа извън парламентарния си резултат. Именно затова подобен ход би бил най-персонализираният от възможните сценарии - кампанията на „Възраждане“ практически би станала кампания на самия Костадинов.

Второто име е значително по-различно като политически профил. Виктор Папазов е икономист и предприемач, свързан със създаването на Българската фондова борса в началото на 90-те години, а през последните години беше и депутат от „Възраждане“. Папазов носи по-технократски образ - икономика, финансови пазари, критика към модела на европейската интеграция и акцент върху националния икономически суверенитет. Ако именно той се появи днес на Царевец, това би означавало, че партията предпочита да измести центъра на кампанията от личността на своя лидер към кандидат с икономическа биография и различен публичен стил.

Папазов вече е бил част от Народното събрание, включително в 51-вия парламент, а името му се появяваше и при други кадрови предложения на „Възраждане“. Той няма медийното присъствие на Костадинов или Волгин, но точно това го прави различен вариант - кандидат, при когото партията би могла да опита да говори не само чрез обичайната си остра политическа реторика, а чрез икономически и институционални теми. В последните седмици няколко медии посочиха именно Папазов като една от обсъжданите кандидатури. Официално потвърждение обаче няма.

Третото име е Петър Волгин и около него интригата е друга. Бившият журналистза от БНР е евродепутат от листата на „Възраждане“ от 2024 г. и член на групата „Европа на суверенните нации“ в Европейския парламент. Преди това в продължение на повече от три десетилетия работи в националното радио, което му дава разпознаваемост, различна от тази на класическия партиен кадър. В част от медийните публикации именно Волгин беше поставян сред водещите сценарии за кандидатурата, но партията не е потвърждавала подобно решение.

Вижте още: Любомир Стефанов: Президентският вот не е предрешен

Една от най-пъстрите версии около двойката обаче отпадна само часове преди официалното представяне. Нешка Робева, едно от емблематичните имена на българската художествена гимнастика, беше посочена в медийни публикации като възможен кандидат за вицепрезидент. Слухът изглеждаше достатъчно убедителен, за да стигне и до собственото ѝ семейство. Робева обаче го разби с типичното си чувство за хумор и разказа, че е научила за „кандидатурата“ си от дъщеря си, докато чистела сливи за сушене.

Отговорът ѝ беше кратък: „Защото не съм“. По-късно Робева беше още по-категорична: „Не, няма да се кандидатирам“ и „Не са ме канили „Възраждане““. Така една от най-шумните версии в навечерието на 22 септември приключи не в партийна централа, а някъде между сливите, фурната и публикация във фейсбук. Робева уточни, че е получавала предложения от различни хора и места да бъде издигната за подобен пост, но не и от „Възраждане“.

Отпадането на тази версия обаче не намалява интереса към двойката. Президентските избори имат различна логика от парламентарните - кандидатът е много по-силно персонализиран, а първият тур може да произведе конфигурации, които не следват механично подреждането на партиите в Народното събрание. Именно затова редица коментатори обръщат внимание на избора на „Възраждане“. Ситуацията много напомня президентския вот от 2006 г.

Вижте още: Президентската битка и сценарият от 2006 г. - защо „Възраждане“ е част от сметките

Тогава Георги Първанов получи 64,047% от действителните гласове, но заради избирателната активност се наложи втори тур. На второ място излезе лидерът на националистическата „Атака“ Волен Сидеров с 21,486%, а кандидатът на десницата Неделчо Беронов остана трети с 9,753%. Така политическа сила, която не беше част от традиционното дясно-ляво противопоставяне, успя да изпрати кандидата си на балотаж.