Ирене Планк: България е мишена на руски хибридни атаки - Москва ни води „неприятелска“ държава

България не е извън обсега на конфронтацията между Русия и Запада и трябва да приема сериозно хибридните заплахи срещу европейските държави. Това е основното предупреждение на германския посланик у нас Ирене Мария Планк. По думите ѝ страната ни също е цел, а Москва официално я поставя сред държавите, които определя като „неприятелски“.

Това уточнение е особено важно, защото думата „цел“ не означава непременно непосредствена военна атака. Става дума за далеч по-широк набор от действия - дезинформация, кибератаки, саботажи, намеса в обществения дебат, натиск върху критична инфраструктура и други операции под прага на открит военен конфликт. Именно този тип действия Германия и други държави от НАТО определят като хибридни заплахи.

САЩ описаха поне 4 руски атаки срещу България

Предупреждението на Планк идва само дни след като американски анализ постави България сред държавите от Източния фланг на НАТО, изложени на засилени руски хибридни действия. Докладът на Изследователската служба на Конгреса на САЩ от 11 август разглежда саботажи, кибератаки, политическо влияние, дезинформация и смущения на GPS сигнали. България и Румъния са отделени в специална част заради позицията им на Черно море.

Документът отбелязва и засиленото заглушаване на навигационни сигнали в региона. Българските власти признават, че подобни смущения съществуват, макар невинаги официално да посочват извършител. Американският анализ определя страната ни и като особено уязвима към зловредно информационно влияние и дезинформация.

Самата формулировка за „неприятелска държава“ не е политическа интерпретация на германския дипломат. Българското Министерство на външните работи посочва официално, че с руски президентски указ от 5 март 2022 г. България, заедно със съюзниците си от НАТО, държавите от ЕС и други страни, е включена от Москва сред т.нар. „неприятелски държави“.

Българска следа в атентата с дрон в Лайпциг - взривът може да е минал през страната ни

Темата придоби нова тежест и след разследването на Германия за атаката с дрон и експлозиви срещу летището в Лайпциг/Хале. Берлин обвини Русия за операцията и предприе ответни дипломатически мерки. Москва отхвърли обвиненията като неоснователни и отговори със собствени ограничения срещу германското дипломатическо и културно присъствие.

България тогава изрази официална солидарност с Германия. МВнР заяви, че хибридните атаки срещу съюзници и партньори са неприемливи и че София ще участва в координираните действия за противодействие на подобни заплахи. Премиерът Румен Радев също заяви в Народното събрание, че страната ни стои редом с Германия при отговор на хибридни и други атаки.

Буря в парламента заради Лайпциг: Спор защо Русия не беше назована директно

В същото време Ирене Планк поставя въпроса и в по-широк европейски контекст. Според германската позиция членството в Европейския съюз и НАТО не отнема суверенитета на държавите, а им дава повече инструменти за обща защита и политическо влияние. Тази теза е оспорвана от евроскептични и проруски партии в редица европейски държави, които твърдят, че решенията на Брюксел прекомерно ограничават националната самостоятелност.

Напрежението около Русия остава и вътрешнополитически спор в България - както по въпроса за санкциите и военната помощ за Украйна, така и за начина, по който трябва да се говори за Москва. Германският посланик заема ясно изразена позиция в подкрепа на продължаващата европейска помощ за Киев. Русия от своя страна системно отхвърля западните обвинения за хибридна агресия и обвинява НАТО и ЕС в ескалация и враждебна политика.

Фактът остава, че България вече присъства в няколко официални западни оценки като държава, изложена на повишен риск от хибридни действия. В същото време Москва официално я е включила сред „неприятелските“ страни. Именно върху това стъпва предупреждението на Планк - конфликтът не се води само на фронта в Украйна, а и в информационната, кибернетичната и политическата среда на европейските държави.