150 европейци ще дават идеи на Брюксел как да пази демокрацията, сред тях са четирима българи

Четирима българи са сред 150-те европейци, които трябва да формулират препоръки към Европейската комисия за това как демокрациите в ЕС да станат по-устойчиви и гражданите да участват по-активно в обществения живот. Първата сесия на Европейския граждански панел по демократична устойчивост приключва днес в Брюксел след три дни дискусии между хора от всички 27 държави членки. Участниците са избрани на случаен принцип, а задачата им е първо да определят най-сериозните проблеми пред демократичния живот, след което да предложат конкретни решения. Финалните им препоръки ще бъдат представени на Европейската комисия през ноември.

България е представена от Габриела Караджонова-Малчева, родена в Любимец и живееща и работеща в Пловдив, Стефан Русев от Ивайловград, Михаела Колева от Ямбол и Александър Колев от Стара Загора. На 19 септември те се включиха във фокус групите в конгресния център „Алберт Боршет“ в Брюксел заедно с участници от Германия, Италия, Чехия и други страни. Форматът позволява хора с различен житейски и национален опит да сравняват вижданията си за проблемите пред европейските демокрации. Разговорите се водят както в малки работни групи, така и в общи пленарни заседания.

ЕК активира евромеханизма за защита на вота в България преди изборите на 19 април

Сред основните теми в Брюксел са начинът, по който хората получават и проверяват информация, доверието в институциите и обществения дебат, както и реалните възможности гражданите да влияят върху решенията на местно, национално и европейско ниво. Обсъжда се и усещането на много хора, че мнението им не достига до институциите. Европейската комисия поставя тези въпроси сред основните елементи на т.нар. демократична устойчивост заедно със свободните избори, върховенството на закона и основните права.

Панелът е част от по-широките инициативи около Европейския щит за демокрация. Той беше представен от Европейската комисия през 2025 г. и включва мерки срещу външна информационна намеса и дезинформация, действия за защита на свободните избори и независимите медии, както и инструменти за по-активно гражданско участие. В рамките на тази политика вече действа и Европейски център за демократична устойчивост, в който участват държавите членки, включително България.

ЕП разследва потенциални опити за външна намеса в последните избори у нас

С днешните разговори приключва само първият етап от работата на 150-те участници. Следващата сесия е насрочена за 16 - 18 октомври и ще се проведе онлайн. Тогава гражданите трябва да преминат от очертаването на проблемите към възможните действия и да започнат подготовката на своите препоръки. Ще се обсъждат идеи за по-добър достъп до надеждна информация, повече възможности за включване във вземането на решения и укрепване на способността на обществата да реагират при кризи и опити за манипулация.

Заключителната среща ще бъде отново в Брюксел между 20 и 22 ноември. В нея участниците трябва да оформят окончателния пакет от предложения, който ще бъде предаден на Европейската комисия. Гражданските панели нямат правомощие сами да приемат закони или задължителни решения, но препоръките им се използват като принос към подготовката на бъдещи европейски политики. Идеята на формата е хора извън институциите и политическите партии да получат пряк канал за участие в обсъждането на европейски инициативи.