При „Петрохан“ не говорим за политически спектакъл, а за убийства и педофилия, каза Николай Найденов
„Тук става въпрос за убийство на деца и за педофилия“ - с тези думи министърът на правосъдието Николай Найденов постави най-тежкия акцент върху разследването „Петрохан - Околчица“ и предупреди, че според него публичният разговор се измества от същността на изнесените от експертите данни.
В обширно интервю пред Силвия Великова по БНР той коментира едновременно случая с шестимата загинали, избора на нов Висш съдебен съвет, предполагаеми зависимости в системата, дисциплинарния казус около Борислав Сарафов и необходимостта държавата да стигне до т.нар. компроматни банки. Найденов подчерта, че Министерството на правосъдието не е участвало нито в организацията на пресконференцията за „Петрохан“, нито в подготовката на представената там информация. Според него централният въпрос остава какво показват експертизите и как институциите ще продължат работата по отделните направления на разследването.
„Министерството на правосъдието и аз не сме били част нито от организацията, нито от изнесената информация“, заяви Найденов за пресконференцията, на която прокуратурата, криминалисти и вещи лица представиха резултати от разследването. По думите му срещата е била „изключително невралгична“, както заради тежестта на представените данни, така и заради атмосферата в залата. Той смята, че в последвалия обществен спор част от вниманието е било насочено към начина, по който информацията е представена, вместо към съдържанието ѝ. Прокуратурата съобщи на 14 септември, че работата по случая продължава, че се проверяват всички версии и че към този момент няма данни за присъствие на външни лица на двете местопрестъпления.
Найденов отдели специално внимание на реакцията на премиера Румен Радев след представянето на комплексните експертизи. „Прозвуча ми като отговарящо на сериозността на изнесените данни, защото тук става въпрос за убийство на деца и за педофилия. И нека тук да направим едно разграничение - как ще се развие производството оттук нататък. При положение, че са установени, благодарение на една комплексна експертиза, данните, свързани с убийството и с извършителите му - това производство в тази му част би следвало да бъде прекратено, тоест няма да стигне до съд. Тук извършителят - този, който е посочен в експертизата, той не е сред живите, съответно няма как да бъде образувано наказателно производство. Това е единственият начин, по който може да се разбере цялата истина за този скандал“, каза министърът.
Тези думи са позиция на Найденов върху резултатите от експертизите, а не съдебно установени факти. На официалния брифинг заместник-апелативният прокурор Наталия Николова заяви, че изводът за липса на чужда намеса остава непроменен, но разследването не е приключило. Съдебният медик доц. Александър Александров съобщи, че според изследваните следи Ивайло Калушев е възпроизвел изстрелите при Околчица, като балистичните и съдебномедицинските данни са част от общата доказателствена картина. Комплексната посмъртна експертиза, представена по делото, е изготвена от психолози, психиатър и теолог и обхваща психическото състояние, отношенията и поведението на хората от групата.
Министърът отхвърли тезата, че прокуратурата трябва да бъде разглеждана като участник в предизборната кампания заради момента, в който бяха представени експертизите. Според него въпросът трябва да се раздели от политическата конюнктура и да остане върху данните за смъртта на шестимата и установените от вещите лица отношения в затворената общност. Румен Радев също заяви след брифинга, че обществото трябва да стигне „до дъното“ на случая и постави въпроси за начина, по който организацията около хижа „Петрохан“ е получавала финансова и политическа подкрепа. Тези въпроси остават част от текущия обществен и институционален спор и не са равнозначни на установена наказателна отговорност на трети лица.
Интервюто на Найденов обаче далеч не остана само върху „Петрохан“. Правосъдният министър заяви, че до него са достигнали индикации за процеси около кабинета на Борислав Сарафов във връзка с избора на нов Висш съдебен съвет. „Следователският кабинет очевидно е на г-н Борислав Сарафов. Разбира се, казвайки тези думи, аз заставам за тях. Действително до мен достигнаха такива, да не кажа сигнали, но поне индикации, че това се случва. Сега дали това действително се е случило, аз няма как да знам, тъй като не съм бил свидетел на тези събития, но се надявам, че дори да се е случило, то да е било в рамките на една, да го кажем, предизборна кампания във Висшия съдебен съвет, а не с убеждаване с неправомерни средства“, каза той.
Тук Найденов изрично постави граница между информацията, достигнала до него, и фактите, които лично е установил. Той не твърди, че е бил свидетел на подобно прегрупиране, а говори за „индикации“ и настоява евентуалните разговори да не са преминавали в неправомерно въздействие. Темата има особена тежест заради предстоящото попълване на ВСС, който ще взема решения за кадровото развитие и управлението на съдебната система. Министърът очаква процедурата да извади на повърхността и професионалните качества, и евентуалните зависимости на кандидатите.
Вижте още: ВАС прекрати делото за дисциплинарната отговорност на Борислав Сарафов
„Виждам палитра от различни биографии. Бих искал на този етап, на който се намираме от процедурата, действително да обсъждаме професионалните качества на тези хора, които са застанали с имената си. Дали сред тях има „джуджета“ - това ще стане ясно, надявам се, в рамките на процедурата, която е доста подробна, която предвижда не само представяне формално на концепция, но и изслушване по определени критерии. В този процес мисля, че всеки кандидат ще може да защити професионалното си име и ако има съмнения, или да ги опровергае, или да бъде оттеглен“, заяви министърът. Запитан дали сред бъдещите членове на съвета могат да попаднат хора, свързвани с кръгове като „Осемте джуджета“ или други неформални зависимости, той допусна, че проблемът може да не се ограничи само до скрити връзки.
„Може да се окаже, че има възможност и явни такива да влязат“, каза Найденов. Той заяви, че разчита парламентарната процедура да бъде достатъчно прозрачна, а магистратите при професионалната квота да познават биографиите и зависимостите в собствената си система. „Надявам се също така, че в професионалната квота хората знаят кой на какви кръгове е служил или от кои е бил зависим и ще гласува действително по съвест и по вътрешното си убеждение за хора, които ще предопределят развитието както на цялата съдебна система, така и персоналното развитие на всеки магистрат в тази система, което предполага, че трябва да са хора с безупречен морал и интегритет“, каза той.
Найденов използва и израза „гнили ябълки“, когато говори за проблемите вътре в съдебната власт. Според него натрупаните скандали показват, че системата не е успяла сама да реши част от проблемите си, а продължителното функциониране на ВСС и Инспектората с изтекли мандати не трябва да продължава безкрайно. „Тези скандали, които тя продуцира, и с които не можа сама да се справи, очевидно изискват и външна намеса, но ние не може да си позволим да оставим настоящото положение с Висш съдебен съвет с изтекъл мандат отдавна, с инспекторат с изтекъл мандат отдавна и тепърва да чистим тези авгиеви обори и след това да правим избор за Висш съдебен съвет“, заяви той.
Една от най-острите части от интервюто беше посветена на компроматите и механизмите за поставяне на магистрати в зависимост. Найденов беше категоричен, че „подборът чрез флашки никога не дава добър резултат“, но според него още по-опасно е информацията да бъде държана в тайна и употребявана години наред срещу определен човек. „Много ще съм разочарован, ако сред кандидатите, които са издигнати за членове на ВСС, независимо от квотата, от която е направена, има такива хора, защото според мен не е толкова страшно, ако се извади една флашка. След като нея я има и тя отразява действителни събития от миналото, очевидно е, че с кандидата има някакъв проблем. По-страшно е, когато флашката не бъде извадена и когато човекът, който остане кандидат - кандидатът, който остане член на ВСС, бъде държан в зависимост с тази флашка. Това повече ме притеснява. Много бих искал да се стигне в разплитането на всички тези кръгове и мрежи до компроматните банки, до това кой ги държи и какво постига с това, че ги държи тези банки“, каза министърът.
Според него точно съществуването на подобни архиви е сред дълбоките проблеми на съдебната власт. Ако компрометираща информация е събирана неправомерно в продължение на години, човекът срещу когото тя се държи може да остане зависим дори след промяна в собственото си поведение. Найденов посочи, че компроматът може да принуди човек да върши неща против собствената си воля и затова въпросът не приключва с проверката на отделни кандидати. Според него трябва да се стигне до хората, които контролират подобна информация, както и до начина, по който тя е натрупвана и прилагана.
Министерството на правосъдието подготвя и конституционни промени, чрез които членове на бъдещия ВСС да могат да бъдат освобождавани при установени тежки основания. „В момента в Министерството на правосъдието работим вече по тези конституционни промени - както на концептуално ниво, така и с конкретни текстове. Предвиждаме до края на годината или най-късно в началото на следващата да сме готови да предложим конкретни текстове и тяхната обосновка за обсъждане от по-широка юридическа общност, за да се постигне някакво съгласие по тях. Искаме в началото на работата на новия Висш съдебен съвет, надявам се той да започне да функционира така, както е предвидено, да съществува този механизъм, защото той ще окаже и превенция по отношение на действията на членовете, които излизат извън закона, ако извършат такива“, обясни Найденов.
Той допуска, че процедурите по избора могат да изместят във времето реалното встъпване на новия кадрови орган. Ако професионалната квота бъде обжалвана, според него е възможно новият ВСС да не започне работа до края на ноември, а парламентарният избор също може да бъде атакуван пред Конституционния съд. Именно затова министърът настоява правилата за отчетност и освобождаване да бъдат подготвени предварително. Целта според него е още от началото на мандата новият състав да знае, че при действия извън закона съществува работещ механизъм за реакция.
Найденов обяви и че няма намерение да приключи спора за дисциплинарната отговорност на Борислав Сарафов след определението на Върховния административен съд. Тричленният състав остави без разглеждане жалбата на правосъдния министър срещу отказа на Прокурорската колегия да образува дисциплинарно производство, след като прие, че правният интерес е отпаднал заради последвалото освобождаване на Сарафов от ръководната длъжност. Министърът ще атакува това определение пред петчленен състав. Спорът е именно дали правният интерес трябва да се оценява към момента на подаването на жалбата или спрямо последващите промени в длъжностното положение на Сарафов.
„Актът на ВАС остави без разглеждане моята жалба. Наследих подаденото искане за дисциплинарно освобождаване на тогавашния изпълняващ функции Борислав Сарафов и поддържах това искане. ВАС намери, че към настоящия момент не е налице правен интерес, тъй като вече Борислав Сарафов не заема функцията, която е заемал към момента на подаването на това искане. Моето мнение е, че правният интерес следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, поради което възнамерявам да подам такава пред петчленен състав. Бих искал да стигна до край този път по съдебен ред, тъй като това е единствената възможност за защита на тази позиция“, каза Николай Найденов.
Министърът върна разговора и към „Хемусгейт“, което определи като знаково дело за начина, по който кариерното развитие в прокуратурата може да поражда въпроси. „То е знаково дело, по което сме видели, че е имало готов обвинителен акт, че прокурорът, който е работил по него, е бил отстранен и че тези неговите колеги, които след това са извършвали процесуални действия по това производство, са получили много бързо кариерно развитие. Трябва да упражним този обществен натиск прокуратурата да даде информация какво се случва“, заяви той. В тази връзка Министерството на правосъдието планира преоценка на функцията на Инспектората, така че той да предоставя по-сериозна фактическа основа при упражняването на правомощията на министъра.
„Предвидили сме преоценка на функцията на инспектората, тъй като това е основният орган, който събира, обобщава и проверява информацията, за да може инспекторатът да подпомага и министъра на правосъдието в тази му функция, защото така, както е записана в момента, тя не е подплатена от конкретни възможности да я осъществи реално“, каза Найденов. Той обяви и намерение за създаване на консултативен съвет към министъра на правосъдието, който да разглежда подобни случаи. Според него публичността трябва да бъде инструмент за натиск върху институциите да дават отговори, когато производства с висок обществен интерес остават без ясно обяснение за развитието си. Този подход според министъра трябва да важи както за стари знакови дела, така и за текущите кадрови решения в съдебната система.
В края на интервюто Найденов коментира и политическия спор около помилването на осъден за наркотрафик от Илияна Йотова в периода, когато тя е била вицепрезидент. Министърът настоя да се прави разлика между конституционния институт на помилването и наказателноправните въпроси по „Петрохан“. „Отново се превръщаме в коментатори на едно фейсбук правосъдие от хора, които никаква представа си нямат нито от института на помилване, нито от начина, по който той се случва. Нито може да виним президента и да го укоряваме, че е помилвал престъпник, нито може да си правим някакъв извод от това“, заяви той. Според Найденов този казус се експлоатира политически, докато при „Петрохан“ институциите са длъжни да работят с доказателствата, експертизите и правилата на наказателния процес.
Добави Коментар