Образованието ни остава консервативно, а родителите гладни за качество
Изкуственият интелект навлиза все по-широко в българските училища, като над 90% от учениците вече използват AI инструменти. Основният въпрос пред сектора обаче е дали технологията се ползва просто за бързо генериране на домашни, или за реално персонализирано обучение. Това коемнтира Симеон Предов, съосновател на платформата „Умник“, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Изкуственият интелект е инструмент с две остриета, коментира Предов. Голямата грешка на учениците е търсенето на готови решения през платформи като ChatGPT или Gemini, което създава неблагоприятна среда за развитие.
Най-голямата заблуда в общественото пространство пък е, че AI ще замени педагогическия състав, предава dnes.bg.
„Изкуственият интелект няма да замени учителите... Хубаво е да третираме ученика като атлет, а учителя – като треньор. Ние даваме допълнителен инструмент на учителя да се чувства още по-уверен в това да анализира по-добре работата и да дава персонализирана обратна връзка.“
Частен учител в джоба
В сферата на математиката готовата употреба на AI по-скоро влияе негативно. Затова новите технологични решения се фокусират върху ролята на AI като „частен учител в джоба“ – система, която дава насоки и стъпки за решение, без да разкрива крайния отговор, разказа Предов.
При анализ на задачите AI успява да открие конкретни количествени пропуски като използване на грешни формули при геометрични задачи или пропуснати логически стъпки в алгебрата, които водят до грешки на последващи редове.
Трансформацията на българското образование изисква преминаване от „суха теория“ към изграждане на практически компетенции, каза Предов. Нагласите сред учителите спрямо дигиталните инструменти се разделят на три основни групи - около 20%, които бързо внедряват иновации; около 60% сред учителите, които бързо се нагласят след преодоляване на първоначалната рутина; и 20% изоставащи.
Добавената стойност от персонализираното обучение вече се измерва чрез нивата на самостоятелност — проследява се колко пъти задачата е решена вярно от първия път, колко често ученикът допуска грешка на даден ред и за какво точно използва AI (за жокери или разяснения).
Въпреки че родителите са все по-гладни за качествено образование (по математика, науки и дебати), българският образователен сектор остава изключително консервативен, затворен и труден за рискови инвестиции. Доверието се изгражда бавно — от директор на директор, каза Предов.
„На компании, които стартират в образователния сектор, бих препоръчал: давайте на мускули, работете с директни продажби, изграждайте доверие в директорите... Не разчитайте на инвестиции, защото когато ви се дадат едни пари наготово, вероятността да се изхарчат, без да може да се продължи работата, е много висока.“
За предприемачите е много важно точно да определят сектора от образованието, в което искат да се концентрират, а има място за развитие на нови платформи, коментира Предов.
"Родителите вече са гладни за качество. И кой ще предложи качество е, според мен, следващата голяма тема. Може да е обучение за ученици по математика. Може да е по дебати. Може да е за природни науки. Може да е за всичко, което ще развие в децата това критично мислене и тези компетенции, за да се чувстват по-уверени за развитието си напред."