На какво мирише Космосът и къде вали стъкло?
Мирис на нагорещен метал след разходка в открития Космос, планета със стъклен дъжд, който лети почти хоризонтално, и свят, на който един слънчев ден продължава колкото две местни години - реалната Вселена спокойно конкурира най-смелата научна фантастика. Повод да си припомним част от нейните странности е есенният Ден на астрономията, който през 2026 г. се отбелязва на 19 септември, съобщават BBC и Нова телевизия. Зад някои от най-ефектните твърдения обаче стоят интересни научни уточнения. Например човек не може просто да „помирише Космоса“ във вакуум - астронавтите усещат характерния аромат едва след като се върнат в херметизирания модул.
NASA събира описания, които звучат като меню от странен ресторант - нагорещен метал, заваръчни изпарения, изгорял барут и дори запечено месо. Миризмата полепва по скафандрите, ръкавиците и инструментите след работа извън Международната космическа станция. Астронавтът Грег Чамитоф я описва като много силен метален аромат, докато други негови колеги я сравняват с озон или заварки. Точният химичен механизъм не е окончателно установен.
Още по-апетитно звучи химията на гигантския молекулярен облак Sagittarius B2 близо до центъра на Млечния път. В него е открит етилформиат - съединение, свързано с аромата на ром и с вкусови нотки, характерни за малините. Това не означава буквално, че целият Млечен път мирише на коктейл от ром и плодове, както често се представя популярно. По-точно е да кажем, че във въпросния облак присъстват молекули, които на Земята свързваме с подобни аромати.
Шест космически мистерии, които с години нарушават съня на астрономите
Ако търсим истински космически кошмар, HD 189733b е много по-добър кандидат. Екзопланетата се намира на около 63 светлинни години от Земята и отдалеч изглежда красиво синя. Цветът ѝ обаче няма нищо общо с океаните на нашата планета - атмосферата е нагрята до над 1000 градуса и съдържа силикатни частици. Според NASA те могат да кондензират в микроскопични капки стъкло, които ветрове със скорост около 7000 километра в час носят почти хоризонтално.
Миризма на развалени яйца и стъклен дъжд: Една от най-горещите планети
Странностите са много по-близо до нас. Меркурий обикаля Слънцето за едва 88 земни дни, но ако стояхме на повърхността му, между два последователни изгрева щяха да минат 176 земни дни. Самото завъртане на планетата около оста ѝ продължава около 59 дни, но съчетанието с бързата ѝ орбита създава необичайно дългия слънчев ден. Така един изгрев на Меркурий на практика чака две местни години.
И Луната крие визуална измама. От Земята естественият ни спътник изглежда почти идеално кръгъл, но реалната му форма е леко деформирана вследствие на въртенето, приливните сили и дългата му история. Още по-изненадващо е разстоянието до нея - средно около 384 400 километра. NASA отбелязва, че ако подредим останалите седем големи планети една до друга по диаметър, те могат приблизително да се поберат между Земята и Луната.
Венера също обръща представите ни за ден и година. Планетата се завърта около оста си за приблизително 243 земни дни, докато една нейна обиколка около Слънцето трае около 225 дни. Така едно пълно завъртане е по-дълго от венерианската година. Освен това Венера се върти в обратната посока спрямо повечето планети, което означава, че за наблюдател на повърхността Слънцето би се появило от запад.
Нептун пък показва колко различно тече времето в периферията на Слънчевата система. Планетата е открита през 1846 г., но заради приблизително 165-годишната си орбита завършва първата пълна обиколка около Слънцето след откриването си чак през 2011 г. А Сатурн предлага друг любопитен експеримент на мисълта - средната му плътност е по-ниска от тази на водата. Ако съществуваше невъзможно огромен океан, способен да го побере, газовият гигант теоретично би могъл да плава.
NASA разкри защо почвата на Марс е топла, а въздухът леден
Най-екстремните числа идват от неутронните звезди и гама-лъчевите избухвания. Неутронната звезда събира маса, сравнима с тази на Слънцето, в сфера с размерите на град, затова дори минимално количество от нейната материя би имало немислима маса при земни условия. Гама-лъчевите избухвания от своя страна са сред най-мощните познати експлозии във Вселената и за секунди могат да освободят колосални количества енергия. Част от тях се свързват с колапса на масивни звезди, други - със сливането на неутронни звезди.
Дори водата не е земна привилегия. Данните от космически мисии сочат, че под ледените кори на Европа, Ганимед и Калисто около Юпитер, както и на Енцелад около Сатурн, вероятно има огромни подповърхностни океани. А на милиарди светлинни години астрономите са откривали гигантски резервоари от водна пара около активни галактически ядра. Колкото повече човечеството наблюдава Космоса, толкова по-ясно става, че странното там не е изключение - то е почти правило.