Tesla преговаря за три мегапроекта за батерии в България
Tesla води напреднали разговори за участие в три мащабни проекта за съхранение на електроенергия в България - в Стара Загора, Твърдица и Велико Търново, съобщи бившият енергиен министър Делян Добрев пред Радио ФОКУС. По думите му вече има постигнати договорености, като проектът във Велико Търново има потенциал да се превърне в един от най-големите от този тип в Европа. Добрев не посочи капацитета на трите системи, стойността им, инвеститорите зад проектните дружества или сроковете за реализация. Към момента няма и публично съобщение от Tesla, което независимо да потвърждава параметрите на бъдещите обекти.
Това уточнение е важно, защото присъствието на Tesla в един батериен проект не означава непременно, че американската компания е негов финансов инвеститор. Енергийният бизнес на компанията предлага големите системи Megapack, както и софтуер за управление и търговия с електроенергия, а в Европа Tesla работи и като технологичен доставчик за проекти, финансирани и притежавани от други компании. През юни например Tesla договори с NatPower използването на Megapack в първата фаза на гигантска програма за съхранение във Великобритания и Италия. Затова до публикуването на допълнителни подробности най-точно е да се говори за договорености и преговори с Tesla, а не за окончателно потвърдена пряка инвестиция на компанията в България.
България вече изгради една от най-големите батерийни системи в Източна Европа
Новината идва в момент, в който българският пазар на батерии действително преживява изключително бърз растеж. Специализираното издание Energy-Storage.news определи България през септември като държавата с най-висок дял на батерийно съхранение спрямо общата инсталирана електрическа мощност. Според цитираните данни действащите батерии достигат около 5,4 GW мощност, което представлява приблизително 22,8% от общия инсталиран производствен капацитет в страната. Това е различен показател от абсолютното количество батерии и не означава, че България има повече системи от държави като Китай или САЩ, но поставя страната в необичайно силна позиция спрямо размера на собствената й електроенергийна система.
Мащабът се вижда и от официалните данни на Министерството на енергетиката. По първата процедура RESTORE бяха одобрени 82 проекта с общ използваем капацитет 9712,89 MWh и безвъзмездно финансиране за близо 1,15 млрд. лева. Във втория етап бяха избрани още 31 проекта с над 4000 MWh капацитет и близо 229 млн. лева публична подкрепа. Европейската комисия посочва за България очаквано допълнително батерийно съхранение от 2900 MW и 9700 MWh през 2026 г., което показва колко рязко се е променил секторът само за няколко години.
Добрев оценява направените през последната година инвестиции в системи за съхранение на над 3 млрд. евро и твърди, че повече от 90% от капитала идва от български предприемачи и компании. Независима официална обобщена статистика, която да потвърждава точно тези две числа, не е публикувана. Но тенденцията към значителен частен капитал е видима и извън програмите с европейско финансиране. Само през 2026 г. в страната заработиха няколко стотици мегаватчаса мащабни обекти, сред които 202 MW/500 MWh в комплекса „Марица-изток 3“, около 602 MWh край Нова Загора и друг 602 MWh проект в Бургаско.
Именно бързото развитие на фотоволтаичните мощности създава икономическата логика зад батерийния бум. В слънчевите часове производството може да надвиши моментното потребление и да свали борсовата цена до много ниски нива. Батериите позволяват тази енергия да бъде поета от системата и върната няколко часа по-късно, когато фотоволтаиците вече не произвеждат, а търсенето остава високо. Така те създават допълнителна гъвкавост, ограничават необходимостта от изключване на ВЕИ мощности и могат да смекчават част от резките ценови разлики в рамките на денонощието.
Как батериите променят цената на тока и защо България има нужда от тях
Добрев очаква ефектът да се усеща все по-силно и на регионалния пазар през следващата година. България, Гърция, Румъния и останалите пазари в Централна и Югоизточна Европа са свързани чрез европейското пазарно обединение и трансграничните електропроводи, което прави цените им силно зависими една от друга. Те обаче не са постоянно еднакви - при претоварване на междусистемните връзки или различни локални условия могат да се появят значителни разлики между отделните държави. Повече съхранение в България може да влияе върху регионалния баланс, но цената се формира едновременно от производството, потреблението, трансграничния капацитет, горивата и метеорологичните условия.
Бившият енергиен министър поставя бъдещето на батериите в пряка зависимост от продължаващото изграждане на слънчеви и вятърни централи. Според него новите ВЕИ проекти вече произвеждат електроенергия при коренно различна икономика спрямо тази от 2010 - 2012 г., когато високите преференциални цени принуждаваха държавата да ограничава сектора. Днес слънчевите и вятърните мощности са сред най-конкурентните нови източници на електроенергия, но променливото им производство налага паралелни инвестиции в мрежи, съхранение и балансиращи мощности.
Според Добрев един голям батериен проект може да бъде реализиран за приблизително 6 до 12 месеца, докато при соларните централи подготовката и изграждането често отнемат около две години, а при вятърните - три или четири години. Той противопоставя тези срокове на ядрените проекти, при които развитието, лицензирането и строителството обичайно изискват много по-дълъг хоризонт. Това обаче не прави технологиите взаимозаменяеми - батериите не произвеждат електроенергия, а я преместват във времето, докато ядрените, вятърните и соларните мощности изпълняват различни функции в електроенергийната система.
Ако договореностите с Tesla стигнат до окончателни договори, трите проекта ще бъдат следващата голяма стъпка в сектор, в който България само за две години излезе от периферията и привлече вниманието на най-големите световни производители на батерийни технологии. Най-важните детайли обаче все още липсват - какъв ще бъде капацитетът на всяка система, кои ще бъдат реалните инвеститори, дали ще се използват Tesla Megapack и кога ще започне строителството. Докато компанията не обяви проектите официално, тези параметри остават предмет на преговорите, за които съобщава Делян Добрев.