Меркурий се свива пред очите ни: Най-близката планета до Слънцето крие тайни за раждането на Слънчевата система

Меркурий, най-близката планета до Слънцето, вероятно се е свил значително повече, отколкото науката предполагаше досега, показва ново изследване, публикувано в списание Geophysical Research Letters. Анализът на повърхността му разкрива, че характерните бръчки и гигантски скални стени по планетата са следствие от постепенното охлаждане на вътрешността й. Учените смятат, че част от тези структури са останали скрити под милиарди години натрупани отломки от астероидни и кометни сблъсъци, което означава, че досегашните оценки за свиването на Меркурий вероятно са били занижени.

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и се намира на средно разстояние около 58 милиона километра от Слънцето. Той обикаля около звездата ни само за 88 земни дни, а близостта до огромната слънчева радиация го превръща в един от най-трудните за изучаване космически обекти. Въпреки малкия си размер планетата има необичайно голямо метално ядро, което заема значителна част от вътрешността й и я прави втората най-плътна планета след Земята.

Космическите мисии разкриват нови тайни за планетите в Слънчевата система

Новото проучване е ръководено от Гаку Нишияма, планетарен учен в Института за космически изследвания към Германския аерокосмически център в Берлин. Екипът използва данни от мисията на НАСА „МЕСЕНДЖЪР“, която между 2011 и 2015 г. обикаля около Меркурий и събира подробна информация за неговия релеф. Учените създават глобална карта на грапавостта на повърхността и сравняват различни региони, за да установят колко от т.нар. структури на скъсяване са останали видими.

Тези структури представляват огромни скални стени и хребети, които се образуват, когато вътрешността на планетата се охлажда и се свива. Кората не може да запълни намаляването на обема, затова започва да се нагъва и разломява. Някои от тези скални стени достигат височина около 1,6 километра и се простират на стотици километри през повърхността на Меркурий. Те са своеобразни геоложки отпечатъци от процес, започнал преди милиарди години.

Изчисленията на екипа показват, че Меркурий може да е намалял с между 10 и 30 процента повече от досегашните оценки. Това означава промяна в радиуса с около 11,6 километра. Предишни модели предполагаха свиване между 1 и 2 километра, а някои по-късни оценки достигаха до около 7 километра. Ако новите резултати бъдат потвърдени, Меркурий се оказва планетата с най-сериозно свиване сред скалистите светове в Слънчевата система.

Причината се крие в необичайната му структура. В сравнение със Земята, Венера и Марс, Меркурий има огромно желязно ядро спрямо общия си размер. Когато това ядро започва постепенно да губи топлина, целият вътрешен строеж на планетата се променя. Охлаждането води до намаляване на обема и създава напрежение в кората, което се освобождава чрез образуването на разломи и хребети.

НАСА показа невиждани кадри от повърхността на Меркурий

Учените отдавна знаят, че планетите не са статични тела. Земята също променя своята повърхност чрез тектонични процеси, вулканизъм и ерозия. При Меркурий процесът е различен, защото планетата няма активна тектоника като земната. Нейната история е записана основно в камъка - чрез пукнатини, кратери и деформации, останали от времето, когато вътрешността й постепенно е изстивала.

Новите резултати идват в момент, когато учените очакват значителен напредък от европейско-японската мисия „БепиКоломбо“. Космическият апарат, разработван от Европейската космическа агенция и Японската агенция за космически изследвания, пътува почти осем години към Меркурий. Мисията ще разположи два орбитални апарата, които ще изследват планетата от различни позиции.

„БепиКоломбо“ ще предостави много по-точни измервания на релефа и ще позволи на учените да сравнят северното и южното полукълбо на Меркурий. Данните ще покажат дали скритите структури на повърхността потвърждават по-голямото свиване. Според членовете на научния екип новите измервания ще помогнат да се разбере не само как се е променял Меркурий, но и как са се развивали скалистите планети след образуването им.

Историята на Меркурий започва преди около 4,5 милиарда години, когато от облак газ и прах около младото Слънце се оформят първите планетарни тела. Ранната Слънчева система е била хаотично място с чести сблъсъци между новообразувани планети, астероиди и други космически обекти. Тези удари нагряват младите светове допълнително и оформят сложната им вътрешна структура.

Изучаването на Меркурий дава възможност учените да разберат по-добре какво се случва с планети, които губят вътрешната си топлина. Тъй като той няма плътна атмосфера и активни процеси като Земята, повърхността му съхранява информация от далечното минало. Всяка пукнатина и всеки хребет разказват част от историята за охлаждането на планетата.

До момента само две американски мисии са изследвали отблизо Меркурий - „Маринър 10“ през 70-те години и „МЕСЕНДЖЪР“, която промени представите за най-малката планета. Следващата голяма стъпка ще бъде направена от „БепиКоломбо“, която трябва да даде най-пълната картина на този малък, но изключително загадъчен свят.

Меркурий не се свива като жив организъм и промяната не се случва в човешки мащаб. Това е бавен геоложки процес, протичащ в продължение на милиарди години. Именно тези промени показват, че дори най-малките планети продължават да носят следите от своето минало и могат да разкрият как се е формирала цялата Слънчева система.