Появиха се неизвестни досега данни за Рикардо Тоскани - легендарния архитект на Бургас (ЧАСТ 1)

Известно е, че след Освобождението, и особено след Съединението на България, Бургас е градът, който се отличава с най-бързи темпове на развитие, сред всички останали градове по българското Черноморие. Освен разрастване на площта му, само в рамките на 1-2 поколения, неговото население се увеличава няколко пъти. Всичко това е свързано с урбанизацията и модернизацията на града, което е заслуга, както на държавната и местна власт, така и на специалистите инженери и архитекти, оставили своя почерк в силуетите и фасадите на старите сгради. 

Сред техните имена особено известно е името на италианския архитект Рикардо Тоскани, прекарал над 30 години от живота си в Бургас. За неговата строителна и проектантска дейност в града е писано от немалко бургаски изследователи, но като цяло не са известни много подробности от личния му живот, както и от дейността му преди идването му в България, и по-специално преди заселването му в Бургас. Също така, в повечето от публикациите има неточности или противоречия, отнасящи се до различни подробности от личен характер. 

Името на Рикардо Тоскани, като живеещ в Бургас, е споменато за първи път в официален документ през 1896 г. Не са открити данни, указващи през коя година той пристига в България и кога се заселва в Бургас, но проф. Иван Карайотов изказва предположение, че Тоскани идва в страната ни през 1883 г., и то „след завършване на политехническо образование в Италия“. Това му предположение се основава именно на факта, че след подписване на „Четворната конвенция“ между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя, се продължава строителството на международната ж. п. линия по направлението Саранбей – София - Цариброд. След тази дата, италианското дружество „Виталис” предприема строителни дейности и голяма група италиански инженери и работници, ръководени от инж. Бартел пристигат в България. Един от тях е и Рикардо Тоскани, който явно се ползва с авторитет сред останалите и когато те образуват дружество за взаимопомощ (Mutuo Soccorso), избират именно него за председател. Този избор показва, че Тоскани не е бил обикновен работник, а един от главните ръководители на инженерно-строителните работи по ж.п. линията.

Къща, приютявала цар Фердинанд в Бургас и станала снимачна за „Опасен чар” ще живее нов живот

Скоро след това, при избухването на Сръбско-българската война, 70 души от тези работници пожелават да помогнат на България, която са обикнали. За да отстранят всяка пречка и за да покажат своето безкористие, те се отказват от всякакво обезщетение в случай на смърт или на инвалидност, както за себе си, така и за семействата си.  Снабдени с 20 коли и с изобилен санитарен материал, те се присъединяват към българската армия и още на 3 ноември отиват от София в Сливница, където вършат своята благодетелна, санитарна служба. Ген. Йордан Венедиков описва случай, при който италианците се намесват в бойните действия, при това в изключително решителен момент, който накланя окончателно везните в полза на България. Това се случва в последния ден от битката при Сливница, когато десният фланг и центърът на българската армия се сражават успешно срещу сърбите. Тогава Шумадийската дивизия атакува отслабения ляв български участък, който представлява една тънка бойна линия. Насреща й са изправени едва 2 доброволчески чети и няколко роти, като началниците от щаба на корпуса ни дори започват да събират от тила музиканти, нестроеви ординарци и пр., да ги въоръжават с пушките на убитите и ранените, и да ги поставят в окопите.

„В тоя момент на най-възвишени усилия яви се една неочаквана помощ. Една група от 40 - 50 млади италиански работници пристигна на бойната линия, грабна пушките, изоставени от убитите и ранените и зае място в бойната линия против неприятеля, който с последни усилия се опитваше да направи пробив.  По този начин сръбските батальони, обхванати от три страни с огън, бидоха спрени.“ През това време, сръбският десен фланг (Дунавската дивизия) и центърът им (Дринската дивизия) са окончателно разбити и отхвърлени на Драгоманските височини, поради което на следващата сутрин крал Милан заповядва общо отстъпление, с което приключва тридневното сражение на Сливница. 

Военният историк, отбелязвайки героичното участие на италианските работници във военните действия, уточнява, че „младите от тях, съчувствайки на нашата кауза, не можаха да се въздържат и в най-критическия момент, се притекоха на помощ. Нека споменем с благодарност онези от тях, имената на които съдбата ни е съхранила: председателя на дружеството Рикардо Тоскани, Франческо Рива, знаменосец, опълченец от Шипка, награден за храброст с Георгиевски кръст IV и III степен, Андрея Форамити, Евжени Романе, Пиетро Мекия, Винченцо Мисана, Антонио Поламе, Луччи Нусси, Джекомо Пантомери, Антонио Маркони, Андрея Делла Скияли, Микеле Толаци, Орсати Батиста, Карло Ганна, Паскале Станино, Анджело Фаджиели, Конти Франческо, Морини Джузепе, Дела Петра Луиджи, Никола Примавера и др.“ 

Зияд Ел Масри купи Родевата къща - емблема на Стария Бургас

След края на войната италианският крал Умберто І (1878 - 1900) удостоява със специален медал за гражданска доблест знамето на италианската доброволческа дружина „Mutuo Soccorso“. На лицевата страна на медала е гравиран герба на Италия и с големи букви е написано “AL VALORE CIVILLE” (За гражданска доблест), а на опакото в дъбов венец с панделка специално е отбелязано, че медалът е за знамето на Дружеството за взаимопомощ: “ALLA/BANDIERA/DELLA SOCIETA/IN M(utuo).S(occorso) FR.A GLITALIANI/IN BULGARIA („На знамето на Дружеството за взаимопомощ на италианците в България”) и с малки и големи букви е гравирано: “Campi di Battalia/ da Slivniza a Pirot/18 al 29 Nov. 1885” („на бойните полета при Сливница и Пирот/ от 18 до 29 ноември 1885 г.”). 

Проф. Карайотов смята, че Рикардо Тоскани идва в Бургас още през 1886 г.,  а италианският консул в града и началник на Фаровата служба от Босфора до Констанца Йосиф Бонал „насърчава младия архитект да проектира и строи много други обществени и фамилни сгради в Бургас“. Oт друга страна, изследователят на старата бургаска архитектура арх. Атанас Сиркаров предполага, че Тоскани идва в Бургас още през 1885 г. (като преди това работи в Пловдив), и още същата година извършва преустройство на възрожденската жилищно-търговска къща на търговеца и банкер Исакучо Презенти, която се намира на главната ул. „Цар Александър II” и е една от най-старите в града. Според него, тогава в  партера е оформен „модерен“ магазин, жилищният етаж е „префасониран“ по модерните изисквания за живеене, а фасадите са изработени богато в стила на неокласицизма.“ 

Видеоразходка из Модерен театър и Стария Бургас, за който киносалон с 1200 места не стигаше

Предположенията за толкова ранно идване на Тоскани в Бургас обаче не са потвърдени с доказателства, тъй като данни за живота му през следващите години не са открити. Първото сведение за него, и то че вече живее в Бургас, се появява цели 10 години след неговото участие в Сръбско-българската война. Според данните за живущото население в града, отразени в регистъра на Бургас от 1905 г., „Рикардо Тоскан“ е роден на 7 септември 1852 г., по професия е архитект, по вероизповедание католик и има италианско поданство. Той фигурира като глава на семейство, състоящо се от него, съпругата му Павлини Тоскан, също италианка, родена на 18 август 1871 г., и синът им Ермондини. Последният е роден в Бургас, също на 18 август, но през 1896 г. Към семейството се числи и слугинята им Елена Иванова, родена на 27 януари 1885 г., също в Бургас.  

Името на Тоскани се открива година по-късно, на 16 юли 1897 г., в протокол N:48 на Бургаския градски общински съвет. Тогава, в присъствието на „кмета Димитър Т. Бръкалов, помощниците му Савва Х. Дечев и Кирязи Атанасов, съветниците д-р Ц. Тотев, Ношков, Тинтеров, Яни Гинели, Яни Сарри и М. Х. Алиев…се прочита „прошението на архитекта Рикардо Тоскани врегистровано под вх. N:4901 т. г. с което моли да му се разреши да надзирава и ръководи частни постройки. Съвета като взема предвид, че просителя отговаря на условията изисквани от §65 на строителните правила, че г-н Окр. инженер с подписа си под N:381 вх. N:4982 изявява съгласие с гореказаното мнение, определи да се разреши на Рикардо Тоскани да ръководи и надзирава частни постройки в Бургаската община.“ Това решение на градските съветници впоследствие е утвърдено с предписание №5463 на кмета от 28 същия месец. 

Изглежда, че веднага след получаване на исканото от Общината разрешение да практикува, на Тоскани е възложена работата по строежа на бургаската черква „Св. св. Кирил и Методий“, чието издигане е кауза на цялата българска общност в града. Причината за това е, че само българите нямат свой истински храм, а се черкуват в „едно тясно и застрашено от срутване помещение“. За разлика от тях, гърци, арменци и католици имат собствени храмове в града, макар да са много по-малобройни от българите. Гръцката черква е особено импозантна и макар да е строена и с помощта на българското население, още отпреди Освобождението в нея не се допускат служби на български език. 

Тоскани и двама други архитекти участват в конкурса за изработване на архитектурния проект, организиран от Сливенската митрополия, която в крайна сметка одобрява и приема проекта на италианеца. Сградата представлява катедрална черква – трикорабна с централна апсида и първоначално няма камбанарии. По-късно, по проектите на сградата, детайлите и допълнителните елементи работи също така и тогавашният окръжен архитект Антон Карамалаков, а през 1901-1903 г. и сливенският арх. Георги Козаров. 

Дадоха безвъзмездно къщата шедьовър на Рикардо Тоскани за Етнографски музей на Бургас

Първоначално, Градският съвет гласува определени суми за строителството, но тъй като те не постъпват в реален размер, са построени само основите и работите спират. Поради липсата на пари, започва кампания за набиране на средства чрез дарения. 

От протокол от съвместно заседание на контролната комисия по постройката и черковното настоятелство, проведено на 24 юли 1899 г., от 10 ч. преди обяд,  става ясно, че Тоскани действително е ангажиран със строежа от самото му начало. Разискванията са под председателството на кмета Никола Александров; комисията е в състав: Стефан Арнаудов, Д. П. Георгиев, Киро Берлинов, А. П. Горанов и Атанас Домусчиев; а черковното настоятелство включва Вълчан Бяндов, Продан Киряков, Георги М. Х. Пенов, Начко Ангелов, свещеник Максим Фратев. Отсъства единствено Димитър П. Ямболски.

Присъстващите решават, че: „Рикардо Тускани, архитект по постройката, който е назначен още от самото начало при започване на Църквата, си остава на същата служба с месечно възнаграждение триста и петдесет (350 лева), с условие, че когато се преустановяват временно работите по строението на църквата, длъжен е да работи по специалността си в Бургаското Градско Общ. Управление каквато работа му покаже Г-н Кмета, в противен случай възнаграждението за преустановеното време му се отнима.“ А също така и: „Задължава се архитекта Рикардо Тускани да представи сметка на църковното настоятелство за необходимите материали за постройката, за произвеждане на търг.“ 

Професионалните и ръководни умения на арх. Тоскани се проявяват при строежа на бургаската катедрала. Освен с проектирането й, той се занимава и с организирането на определени строителни операции. Една от тях е специалното довеждане в града на петнадесетина италиански каменоделци, които през 1898 - 1899 г. се занимават с изработката на колоните и украсата от камък, както и оформянето на декоративните архитектурни детайли. Всеки вид работа по мраморните колони и орнаментиката им се извършва от съответния италиански специалист. 

В Айтос, по протежението на р. Дермендере, по онова време има разкрити голям брой общински кариери, на които работят и италианците. По свидетелства на съвременници, над града постоянно се носят техните викове: “Варда!“, „Ла бомба!“, след което се чуват гърмежи от взривените бомби. Добитият камък се използва, освен за бургаската черква „Св. Св. Кирил и Методий“, и при строителството на пристанище, както и за направата на бордюри, мостове, паметници и др.

В края на 1899 г. строежът отново спира, поради липса на средства, а въпросът с изплащане на заплатите на италианците се проточва близо 2 години, като с този проблем, освен черковното настоятелство, се занимават още и окръжния управител и министъра на финансите.

Точно в този период Тоскани отива в АЙтос, където на 5 юли 1900 г. е назначен за главен архитект.

Но за този период от историята на архитекта, очаквайте ВТОРАТА ЧАСТ на историческото изследване на д-р Георги Дракалиев, което ще публикуваме в понеделник.