Не гледайте само срока на опаковката: Ето колко издържа храната след отваряне

Отворената опаковка променя правилата за съхранение на храната, дори отпечатаният срок на годност да е след седмици или месеци. След нарушаването на фабричната защита продуктът влиза в контакт с въздух, прибори, ръце и микроорганизми, а хладилникът само забавя тяхното развитие. Американската служба за безопасност на храните USDA препоръчва температурата в хладилника да бъде до 4°C и предупреждава, че опасните бактерии невинаги променят вкуса, миризмата или вида на храната. Затова датата върху неотворения пакет не бива автоматично да се приема като разрешение продуктът да остане в хладилника до същия ден след отварянето.

Първото правило е да се прочете целият етикет, а не само голямата дата за срок на годност. При редица продукти производителят отделно посочва колко дни са годни след отваряне и при каква температура трябва да бъдат съхранявани. Именно тази инструкция става водеща, когато фабричната опаковка вече е нарушена. Ако върху продукта има по-кратък срок след отваряне от общите препоръки за съответната категория, спазва се указанието на производителя.

Инспекторите на БАБХ следят и температурите в хладилниците - вижте кои нарушения откриват най-често

При сготвената храна ориентирът е сравнително ясен - повечето остатъци трябва да се изядат до 3 - 4 дни. Това се отнася за готвено месо, супи, яхнии, ориз, пица, сготвено пиле и редица готови ястия, когато са охладени и прибрани правилно. USDA препоръчва нетрайната храна да влиза в хладилника до два часа след приготвянето, а при температура на въздуха над 32°C срокът пада до един час. Големите количества супа или яхния е по-добре да се разпределят в плитки съдове, за да изстинат по-бързо.

Пакетът с шунка, филе или друг нарязан месен продукт също не трябва да се пази до датата върху неотворената опаковка. Официалната таблица на FoodSafety.gov дава ориентир от 3 - 5 дни в хладилник за отворени пакети с нарязани месни продукти и за месо, нарязано на щанд. При някои други колбаси срокът е различен - например отворените кренвирши могат да се съхраняват около седмица, а определени сухи колбаси издържат по-дълго. Затова понятието „колбас“ не означава един и същ срок за всички продукти.

БАБХ спря близо 5 тона храни след нарушения със срокове, етикети и съхранение

При суровото месо разликите са още по-съществени. Сурово пилешко месо, кайма и други смлени меса трябва да бъдат приготвени или замразени обичайно до 1 - 2 дни, докато цели пържоли, котлети и парчета говеждо, свинско, телешко или агнешко имат ориентировъчен престой от 3 - 5 дни. Замразяването спира часовника за безопасно хладилно съхранение, но след размразяването правилата отново започват да важат. Ако месото е размразено в хладилник, не бива да се приема, че първоначалната далечна дата на опаковката автоматично гарантира още седмици безопасност.

Рибата е сред продуктите, при които отлагането крие най-голям риск. USDA посочва 1 - 2 дни за сурова риба и морски дарове при температура до около 4°C, преди продуктът да бъде приготвен или замразен. След термична обработка рибата влиза в общото правило за сготвените остатъци и обичайният срок става 3 - 4 дни. Разчитането единствено на миризмата не дава сигурен отговор дали храната е безопасна.

БАБХ проверява специално рибата по морето - срокът и температурата са сред първите показатели

След отварянето на консервите също започва нов срок. Според USDA нискокиселинни консервирани храни като месо, риба, супи, боб, царевица и готови ястия се пазят обичайно 3 - 4 дни в хладилник, докато доматени продукти, плодове, туршии и други по-кисели храни стигат до 5 - 7 дни. Храната може да остане в самата метална кутия, но прехвърлянето в чист стъклен или пластмасов съд с капак запазва по-добре качеството и вкуса. Старото правило, че всяка отворена консерва задължително става опасна само защото е останала в металната кутия, не се подкрепя от актуалните указания на USDA.

При млечните продукти няма еднакъв срок за всички разновидности. USDA дава общ ориентир от около седем дни за прясното мляко при правилно охлаждане, но конкретният производител може да постави различно изискване след отваряне и то трябва да се следва. За меки сирена като рикота, котидж сирене и бри ориентирът е около една седмица, докато твърди сирена като чедър, швейцарско и пармезан издържат приблизително 3 - 4 седмици след отваряне. Разликата идва от съдържанието на вода, технологията на производство и условията, при които продуктът се съхранява.

Сосовете също не трябва да се поставят под общ знаменател. Търговската майонеза, която се държи в хладилник след отваряне, има ориентировъчен срок до около два месеца според таблиците на USDA, което е несравнимо повече от срока на нарязано месо или готово ястие. Киселинността, солта, захарта, технологията и консервантите променят трайността на кетчупа, горчицата и останалите сосове. Затова при тях най-сигурната отправна точка остава инструкцията „след отваряне“, отпечатана върху конкретната бутилка или буркан.

Над 3,3 тона негодни и неправилно съхранявани храни бяха извадени от обекти в Бургаско

Температурата има толкова голямо значение, колкото и броят на дните. Нетрайна храна, оставена на стайна температура повече от два часа, не трябва автоматично да се смята за безопасна само защото след това е прибрана обратно в хладилника. При горещо време над 32°C безопасният интервал се съкращава до около един час. Хладилната врата също е по-неподходящо място за чувствителни продукти, ако температурата там се колебае често при постоянно отваряне.

Най-практичният домашен навик е върху отворената опаковка да се отбелязва датата, на която е започната. Така не се налага след няколко дни човек да разчита на паметта си и на въпроса дали продуктът „още изглежда добре“. Ако храната няма ясна инструкция след отваряне, ориентирът трябва да се търси според конкретната категория и температурата на съхранение, а не според далечната дата върху неотворения пакет. При съмнение дали продуктът е стоял прекалено дълго или е бил оставен извън хладилника, миризмата не е надежден тест за безопасност.