Катя Ивкова прекроява здравната администрация: РЗИ остават, но губят самостоятелния си статут
Регионалните здравни инспекции няма да бъдат закривани и ще продължат да работят по места, но вече като териториални дирекции на Министерството на здравеопазването, обяви министър Катя Ивкова пред БНР. Така инспекциите ще загубят статута си на самостоятелни юридически лица, без да бъдат премахнати експертните им функции по места. Промяната е част от по-широка административна реформа, която засяга Министерството на здравеопазването и общо 97 второстепенни разпоредители към него. Сред тях са РЗИ, центровете за спешна медицинска помощ и други структури в системата.
Ивкова обясни, че реформата е насочена към звената, при които анализът на ведомството е установил дублиране на административни дейности. Намерението е счетоводни, правни, кадрови и други общи услуги да бъдат организирани по единен модел, вместо всяка структура да поддържа паралелна администрация. Министерството очаква така да намалеят препращането на документи, различните процедури и времето за административна обработка. Според здравния министър медицинските и останалите специализирани кадри трябва да получат повече време за професионалните си задачи, вместо да бъдат натоварвани с процеси, които могат да бъдат централизирани.
Планът на МЗ предизвика остър политически и професионален спор още преди окончателното му въвеждане. От „Демократична България“ заявиха, че няма да подкрепят реорганизацията в сегашния ѝ вид и поискаха повече публичност, аргументи и разговори с работещите в системата и пациентските организации. Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев също обяви несъгласие с част от предложените промени при оттеглянето си от поста през август. Ивкова отхвърли тезата, че реформата ликвидира работещи структури, и настоя, че специализираната дейност на здравните инспекции ще се запази на териториално ниво.
Вторият голям фронт пред здравния министър е Националната детска болница, чиято реализация държавата се опитва да ускори след години забавяне. Министерството посочва, че „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ е създадена през 2020 г., но шест години по-късно строителството още не е започнало. Ивкова определи състоянието на проекта като неприемливо и заяви, че МЗ трябва да върне по-прекия държавен контрол върху подготовката и изпълнението му. На 1 септември заработи и Междуведомствен координационен съвет, който трябва да събере на едно място институциите, от които зависят проектирането, инфраструктурата, финансирането и бъдещото функциониране на лечебното заведение.
Държавата пренарежда проекта за Националната детска болница и подготвя нова обществена поръчка
Съществена промяна се подготвя и при контрола върху медицинската помощ. Ивкова обяви пред БНР, че до края на 2026 г. трябва да бъде внедрена система за оценка на качеството на медицинските грижи, която да започне да работи от началото на 2027 г. В Националната здравноинформационна система вече има техническа основа за подобен механизъм, а МЗ планира допълнителни разговори с Българския лекарски съюз преди окончателното му въвеждане. Целта е лечебните резултати да се измерват чрез обективни данни и при установени проблеми да се предприемат конкретни корективни действия.
Здравният министър свърза измерването на качеството и с начина, по който държавата контролира парите от здравни вноски. Според нея през годините системата е насочвала огромен ресурс към медицинска дейност, без пациентът да разполага с достатъчно ясни показатели за качеството, което получава срещу него. Ивкова поставя сред проблемите и високото доплащане от гражданите, което според нея подкопава доверието в здравноосигурителния модел. Министерството вече обяви, че работи по законодателни промени в тази посока, а при подготовката на бюджета за 2027 г. министърът настоява за повече средства за профилактика и превенция.
Дълговете на държавните болници стигнаха 426,2 млн. евро, МЗ затяга контрола върху разходите
Политическото напрежение около Ивкова също се засили, след като на 4 септември „Продължаваме промяната“ поиска оставката ѝ. Николай Денков обвини ръководството на МЗ, че предлага промени със спорни цели и неубедителни аргументи, а министърът отговори пред БНР, че вижда в атаката похват за дестабилизация. В отговора си тя върна спора към решението на кабинета „Денков“ от септември 2023 г. да извади проекта за Център за протонна терапия от Плана за възстановяване и устойчивост заради риска той да не бъде завършен в допустимия срок. Официалното решение от 2023 г. потвърждава, че тогава правителството се отказва от европейското финансиране и поема ангажимент да търси национални средства за проекта.
Рокади в кабинета? Името на Катя Ивкова се появи сред министрите под политически натиск
На въпрос за публикации, според които премиерът Румен Радев обмисля смяната ѝ, Ивкова отказа да коментира твърдения, които определи като медийни спекулации. Към 6 септември Министерският съвет продължава да посочва Катя Ивкова като действащ министър на здравеопазването и няма официално решение за освобождаването ѝ. Пред ведомството остават едновременно административното преструктуриране, новият модел за контрол на медицинското качество, подготовката на Бюджет 2027 и рестартирането на проекта за Национална детска болница. Именно по изпълнението на тези ангажименти ще продължи и политическият спор между управляващи, опозиция и представители на здравната система.
Добави Коментар