Екзотична идея в ДАНС: Психолозите на службата ще имат и частна практика

Психолози, работещи в ДАНС, да могат паралелно да консултират хора и да практикуват психотерапия извън службата - това предвижда една от най-необичайните поправки в проект за промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, публикуван за обществено обсъждане. По действащия режим възможностите за допълнителна работа на служителите са силно ограничени, като сред изключенията са преподавателската и научноизследователската дейност. Сега се предлага към тях да бъдат добавени психологическото консултиране и психотерапията. Мотивът е специалистите в агенцията да могат да развиват професионалните си умения.

ДАНС очерта най-големите заплахи за България - шпионаж, саботажи и кибератаки

Именно тази аргументация предизвика остра реакция от експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов. „Традиция е последните 10-15 години в ДАНС да се появяват такива екзотични идеи“, коментира той в "Здравей, България" по Нова телевизия. Според него психологът в службата има специфична подготовка, пряко свързана с функциите на самата агенция, а необходимостта служителите да практикуват и извън нея не е убедително обяснена. Радулов постави и въпроса дали предложението не създава възможност ДАНС да разширява достъпа си до информация по начин, различен от традиционната оперативна дейност.

Темата е чувствителна заради естеството на психотерапията. По време на сесиите хората могат да споделят информация за здравословното си състояние, отношенията си, работата, семейството и най-интимни лични преживявания. Председателят на Българската асоциация по психотерапия д-р Ирина Лазарова пък определи съчетаването на двете роли като практически трудно съвместимо. Според нея конфиденциалността е основна ценност в отношенията между терапевт и клиент, а човекът трябва да е наясно, ако специалистът срещу него едновременно е служител на структура за национална сигурност.

Проф. Николай Радулов предупреди и за тежки кадрови проблеми в системата на МВР

Проектът не се изчерпва с психотерапията. Предлагат се съществени промени и в режима за класифицираната информация. Сред тях е възможността срокът за защита на определени материали да бъде удължаван многократно, когато това се налага от националните интереси. В момента законът определя конкретни периоди според нивото на секретност - 30 години за „Строго секретно“, 15 години за „Секретно“ и 5 години за „Поверително“, като има механизъм за удължаване.

Юристът Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“ предупреждава, че подобна промяна може на практика да отвори възможност за безсрочно засекретяване на документи. Според него това би ограничило обществения контрол и достъпа до информация за работата на институциите. Спор предизвиква и предложението за промяна в режима за унищожаване на документи, които вече не са необходими за служебни цели. По действащото законодателство унищожаването на класифицирана информация е обвързано с определена процедура и контрол от Държавната комисия по сигурността на информацията.

ДАНС вече бе в центъра на обществен спор заради въпросите около агентите и случая „Петрохан“

Радулов посочи, че в редица западноевропейски служби при необходимост се използват външни висококвалифицирани психолози, вместо служителите на разузнавателните структури да развиват частна практика. Той постави под съмнение и аргумента, че работата с външни клиенти е необходима за поддържане на квалификацията на психолозите в агенцията. По думите му професионалната им подготовка би трябвало да бъде насочена именно към специфичните задачи, които изпълняват в системата за национална сигурност.