Край на автоматичния ръст на минималната заплата: Нов механизъм сменя досегашната формула

Минималната работна заплата в България вече няма да расте автоматично като 50% от средното брутно възнаграждение - Министерството на труда и социалната политика публикува проект за промени в Кодекса на труда, който въвежда нов механизъм с четири икономически и социални критерия.

Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане на 24 август, а срокът за становища изтича на 7 септември 2026 г. МТСП прилага съкратен 14-дневен срок, като мотивира решението с необходимостта новите правила да бъдат приети достатъчно бързо за подготовката на държавния бюджет за 2027 г., средносрочната бюджетна прогноза и финансовото планиране на бизнеса.

Една от основните промени е въвеждането на законова дефиниция за минималната работна заплата. Тя се определя като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа.

Бюджет 2026 спря автоматичния ръст на заплатите за близо 800 000 души

Досегашният автоматичен механизъм, който обвързваше минималното възнаграждение с 50% от средната брутна работна заплата за определен 12-месечен период, отпадна с бюджетните промени за 2026 г. Така размерът за 2027 г. вече няма да бъде получен директно чрез една математическа формула.

Новият модел ще отчита четири групи показатели. Първият е покупателната способност на минималното възнаграждение и връзката му с издръжката на живот. Вторият следи общото равнище на заплатите и тяхното разпределение. Третият отчита темпа, с който нарастват трудовите възнаграждения, а четвъртият е свързан с дългосрочното движение на производителността на труда.

МТСП вече обяви и конкретните статистически показатели зад тези критерии. Ще се следят индексът на цените на малката потребителска кошница, брутната медианна работна заплата, брутната средна работна заплата и брутната добавена стойност на един зает за продължителен период.

Пробив за минималната заплата: Държава, синдикати и бизнес се разбраха за четири показателя

Идеята е новият механизъм да очертава диапазон, в който да се водят преговорите между синдикатите и работодателите. Действащата минимална заплата ще служи като долна граница, а движението на четирите показателя ще участва при определянето на горната.

Така социалните партньори получават по-голяма роля при определянето на конкретната сума. Ако работодателските и синдикалните организации постигнат договореност, тя ще бъде отчетена при окончателното решение. В крайна сметка размерът на минималната работна заплата за страната ще продължи да се определя от Министерския съвет.

Променя се и начинът, по който държавата ще проверява дали най-ниското възнаграждение остава адекватно спрямо икономическите условия. Такава оценка ще се прави веднъж на три години.

Проектът определя два важни референтни показателя при тази проверка - 60% от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот. Те няма автоматично да определят конкретната минимална заплата, а ще служат за оценка дали достигнатото равнище осигурява необходимия баланс.

Минималната заплата за 2027 г. влиза в нов диапазон за договаряне

Механизмът запазва и ролята на колективното договаряне. В отделни отрасли и браншове работодатели и синдикати ще могат да договарят минимални възнаграждения над определеното за страната равнище.

Според мотивите към проекта автоматичното обвързване със средната заплата не е отчитало достатъчно добре различията между отделните региони и икономически сектори. Особено чувствителни са предприятията с по-ниска добавена стойност и работодателите в райони, в които заплатите и производителността остават под нивата в големите икономически центрове.

Сред аргументите за промяната е и ограничаването на риска автоматично увеличение на разходите за труд да създава допълнителен натиск върху цените и публичните финанси. В същото време новата система трябва да запази защитната функция на минималната заплата за хората с най-ниски доходи.

Премиерът Румен Радев: Няма да замразяваме минималната заплата

Проектът предвижда минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя най-късно до 15 август. Този срок е насочен към бъдещото ежегодно прилагане на механизма, така че работодатели, служители и държавата да разполагат по-рано с конкретна стойност за финансовото си планиране.

За 2027 г. процедурата стартира при различна ситуация, тъй като самият законопроект беше публикуван след 15 август. Предстои окончателният нормативен текст да покаже как новият механизъм ще бъде приложен за първата година от действието му.

Новата система заменя автоматизма с комбинация от статистически показатели, преговори и решение на правителството. Така увеличението на минималната заплата вече няма да бъде предварително гарантирано от движението на един показател, а ще зависи от състоянието на доходите, цените, производителността и договореностите между държавата, бизнеса и синдикатите.