63 години от подвига на д-р Стефан Черкезов

Точно преди 63 години 26-годишният д-р Стефан Черкезов влиза отново и отново в горящ автобус и спасява 47 души, преди тежките изгаряния да отнемат собствения му живот. Подвигът му на 15 август 1963 г. стои в основата на Деня на спасението, в който България отдава почит на медици, полицаи, пожарникари, доброволци и граждани, загинали при спасяването на други хора. Днес пред паметника на младия лекар в областната болница във Велико Търново, носеща неговото име, отново бяха положени венци и цветя. Паметта на спасителите беше почетена с едноминутно мълчание и вой на сирени.

Стефан Черкезов е роден на 26 април 1937 г. в село Виноград, днешната община Стражица, а от началото на 1963 г. работи като участъков лекар в близкото село Стрелец. На 15 август той се прибира от Горна Оряховица с автобус, пълен с пътници. По пътя между Горна Оряховица и Велико Търново превозното средство се сблъсква с товарен автомобил и пламва. Черкезов успява да се измъкне, но вместо да се отдалечи от огъня, се връща при хората вътре. Следват минути, които остават завинаги записани със златни букви в историята на българската медицина. Младият лекар изважда един след друг пострадалите в огнения капан и спасява общо 47 човешки живота. Самият той получава тежки изгаряния, но отказва собственото му състояние да бъде поставено пред това на останалите ранени. Тежките поражения се оказват фатални и д-р Черкезов умира от раните си на следващия ден. Името му остава свързано не с продължителна лекарска кариера, а с едно решение, взето за секунди - да се върне към горящия автобус, когато собственото му спасение вече е било възможно. Българският лекарски съюз определя постъпката му като пример за себеотрицание в името на човешкия живот.

По инициатива на д-р Тотко Найденов от 2005 г. на 15 август започва организираното отбелязване на Деня на спасението. Почитта постепенно обхваща не само лекарите, а всички хора, загубили живота си при изпълнение на професионален или човешки дълг в опит да спасят друг. В Бургас медици също са отбелязвали Деня на спасението с минута мълчание и включени сирени на линейките, припомняйки си свои колеги, останали на работа въпреки болест, изтощение и риск за собствения им живот. Така паметта за една трагедия от 1963 г. се превръща в общ знак на признателност към спасителите.

Шест десетилетия по-късно числото 47 остава най-краткият разказ за онова, което един 26-годишен лекар е успял да направи в последните мигове от живота си.