Бургас покори Япония и Китай! "Фортисимо" с три златни отличия и две първи места

Победата на „Фортисимо“ във фолклорната категория на конкурса в Токио е реална и заслужава признание. Ансамбълът получава най-високата оценка сред осемте участници - 92 точки. Но тази категория по регламент не участва в надпреварата за общата Гран при, спечелена от друг състав. Това е заслужено първо място във фолклора, но не и общо превъзходство над всички хорове - разлика, която шумният медиен разказ удобно оставя на заден план. В категория „Младежки хорове“ „Фортисимо“ също се представя силно, но остава на второ място след бъдещия носител на Гран при.
Тези резултати удостоверяват качеството на конкретните изпълнения, но не доказват автоматично задълбочена професионална компетентност на Милена Добрева в областта на автентичния фолклор, нито я превръщат в авторитет на българската фолклорна школа. Професионализмът тук предполага познаване на регионалните стилове, традиционното звукоизвличане, обредната функция и историческия контекст - не само умение за ефектен аранжимент и сценично представяне.
Българският фолклор е изключително богат и разпознаваем музикален език. Неравноделните ритми, многогласието, характерното звучене, костюмите и движенията естествено впечатляват азиатската публика. Това е сериозно конкурентно предимство, но крие и опасност - чуждият зрител трудно различава автентичната традиция от нейната модерна сценична преработка. Когато аранжиментът, костюмът и рекламата излязат пред първообраза, възниква въпросът дали виждаме задълбочена интерпретация, или добре режисирана национална екзотика, пригодена към международния културен пазар.
И когато търсим истинския контрапункт, той има име - женски хор „Ваня Монева“. Там също има обработен фолклор, модерност и световни сцени, но зад тях стоят солидна диригентска школа, задълбочено познание и почтеност към първообраза. При Ваня Монева традицията не е костюмиран декор за личен престиж, а жива основа за съвременно изкуство. Разликата се чува веднага: едните имат нужда непрекъснато да обясняват колко са велики, а другите просто запяват - и рекламата онемява.
Не бива да се пренебрегва и финансовата страна на подобни международни „триумфи“. България има немалко стойностни хорове с дълга традиция и сериозна художествена работа, които не достигат до световните сцени, защото не могат да осигурят пътуването, престоя и конкурсните такси на 40-50 певци. Международната видимост не е чиста художествена класация. Тя показва и кой разполага със средства, организационен капацитет, публичност и възможност постоянно да присъства там, където се раздават отличия.
Показателно е и началото на публичната легенда около състава. „Война на хорове“ е българската версия на международния телевизионен формат „Clash of the Choirs“, в който популярни изпълнители създават и подготвят аматьорски вокални формации. Победата в подобно предаване е преди всичко телевизионен успех - резултат от изпълнението, зрителския вот, популярността, сценичния ефект и логиката на шоуто. Тя не е професионална хорова атестация, макар че след достатъчно медийни повторения и телевизионната награда може да започне да звучи почти като академична диплома.
Меркантилната логика на формата също заслужава внимание. Едно е наградата да осигури задгранично пътуване на компактна формация от 20-25 души, а съвсем друго - на хор с 50 певци. Това не доказва предварително нагласен резултат, но поставя неудобния въпрос доколко художественото състезание е било независимо от икономическата целесъобразност на наградата. Когато подобни въпроси не се задават, аматьорският телевизионен успех удобно се повишава в звание „безспорен професионален авторитет“, а публичният образ постепенно се превръща в самоподдържаща се легенда.
Проблемът не е, че „Фортисимо“ няма качества или успехи. Проблемът е превръщането им във внушение за професионално превъзходство, което фактите не потвърждават в същата степен. В съвременния културен пазар често надделява не най-задълбоченият познавач на традицията, а най-умелият производител и рекламист на нейния сценичен образ. Така публиката получава опаковката вместо артефакта, ефекта вместо истината и рекламата вместо необходимия културен контекст.
Когато една публикация почти дословно възпроизвежда рекламния разказ на самия състав, натрупва гръмки определения, смесва победата в категория с общ конкурсен триумф и премълчава фактите, които биха поставили успеха в реалния му мащаб, тя престава да прилича на журналистика и започва да функционира като необозначен PR материал. Искрено се надяваме, че зад това стои единствено професионална безкритичност, а не заплащане, услуга, лична близост или друга форма на необявена рекламна обвързаност - нещо, за което не разполагаме с доказателства, но което самият характер на публикацията неизбежно кара читателя да заподозре. Отсъствието на критична дистанция поражда закономерни въпроси: кой е подал готовия разказ, защо той е публикуван без проверка и кому е необходима тази медийна позлата? Когато рекламата е представена като новина, съмнението вече не е „хейт“, а естествена реакция срещу опита публичното внушение да бъде пробутано като обективна истина.

Браво да са живи и здрави и да жънят още успехи

Не, че нещо ама за 30 000 публика в Китай или Япония е меко казано смешно, то направо си е виц това...иначе не ги харесвам тези фортисимо ала бала църковни разпявания и между другото нито един от тези в хора не са ок за солова кариера, дори са многоо зле все едно никога не са пяли в хор, Що така бе!?

няма да Ти кажа браво по няколко причини:
1. Вярно - Фортисимо са много добра група с Тебе или бе Тебе! Печелят конкурси навсякъде!
2. Не разбирам болните ти амбиции да правиш хорови фестивали? Но защо ги правиш с чужда пита?!
3. Разходите до Китай и Япония не са за Твоя сметка, а тук помагат Община Бургас, други инвеститори! Как така става, че все на Теб и на Фортисимо поемат разходите за минимум 20 човека хористи, диригент и друг персонал? Защо не поемат разходите и на много по-добри хорове от Бургас, като хор Милка Стоева?
Вече смятам, че има нещо увредено в Теб - да се докажеш, че си най-великата диригентка! Ама не си!