Бургас абсолютно е изключение от общата демографска ситуация в България

Проф. Георги Бърдаров представи пред бургаската публика книгата си „Адажио за Мария“ - роман за човешката болка, паметта, любовта и способността да продължиш напред въпреки преживяното. След срещата разговаряхме с него не само като с писател и разказвач на истории, но и като с експерт по демографските въпроси.

Георги Бърдаров събра културния елит на Бургас в Central Park, представи новата си книга "Аджио за Мария"

Пред Флагман.бг той обясни защо литературата успява да покаже човешките съдби зад сухата статистика, как Бургас постепенно се превръща в положително демографско изключение и защо възрастните хора трябва да бъдат разглеждани не като тежест, а като огромен социален и икономически ресурс.

- Проф. Бърдаров, Вие сте едновременно учен демограф и повествовател, разказвач на човешки истории. Къде всъщност се срещат тези две Ваши лица?

- В историите, които разказвам, се срещат и двамата. Ученият и писателят много добре се допълват взаимно. 

- Тази вечер (във вторник, 4 август, б.а.) представяте „Адажио за Мария“. Как литературата и изкуството ни помагат да разберем човешката драма зад сухите числа на демографията?

- За втори път имам щастието да представя този роман в Бургас. Премиерата му беше миналата година през юли. Сега сме тук в "Сентрал парк", където е и филиалът на СУ "Св. Климент Охридски".  Всъщност точно това е ролята на изкуството - да ни помага да разберем света в цялото му многообразие. Да видим и тъгата, и красотата, и всичко онова, което се случва с човека.

- Темата за демографската криза в България обичайно звучи мрачно и почти безнадеждно. Къде се намира Бургас на тази карта? Успява ли градът да бъде положителното изключение и как се променя демографският му профил през последните години?

- Като демограф имам много поводи да кажа, че положението в България не е чак толкова безнадеждно. Имам удоволствието да работя с Бургас вече 8 години и през този период видях колко прогресивно се развива градът в демографско отношение. Допреди 8 години съществуваше сериозно недоверие, че подобна промяна е възможна. Но с правилните стъпки в образованието, здравеопазването - първата детска болница в България тръгна тук, и развитието на жизнената среда резултатите започнаха да се виждат. В Бургас се случват много сериозни промени в началното и основното образование, развива се висшето образование и се изгражда комфортна среда за живот. Бургас абсолютно е изключение от общата демографска ситуация в България. Това е един от най-добрите примери, които трябва да бъдат следвани.

- Кои са предимствата на Бургас, които го правят предпочитано място за живот в сравнение с други части на страната?

- Разработил съм седемкомпонентна програма за демографски рестарт на България. Един от основните компоненти е радикалната промяна в образованието - Бургас я прави. Следващият компонент е здравеопазването - Бургас работи и в тази посока. Комфортната жизнена среда е друг изключително важен фактор - и Бургас я създава. Това са основните жалони, които дават предимство на града и обясняват положителната посока, в която той се развива.

- Все повече се говори за така наречената сребърна икономика - потенциала на хората над 65-годишна възраст, които имат добри доходи и търсят високо качество на живот. Готов ли е Бургас със своите болници, морски климат, спокойствие и СПА центрове да се превърне в притегателен лечебен и жилищен център?

- България определено изостава в тази посока. "Сребърната икономика" се развива много активно в Западна и Централна Европа. Застаряването на населението е обективен процес за целия развит свят. Само преди около 100 години средната продължителност на живота е била между 35 и 40 години, докато днес в най-развитите общества вече се доближава до 85 години. Всички трябва да се подготвим за този процес. България все още не е достатъчно подготвена. Бургас има условията, но тепърва трябва да се работи, за да се случи това.

- Какво губим, когато гледаме на застаряващото население като на тежест или пасив - метафорично казано, като на воденичен камък, който ни дърпа към дъното, вместо да видим в него икономически и социален ресурс?

- Губим огромен потенциал. Тези хора са образовани, квалифицирани и многократно са доказвали своите способности. Светът вече се променя. Когато средната продължителност на живота е била около 50 години, човек на 50 действително е бил възприеман като стар. Но когато продължителността на живота достига 85 години, човек на 50 или 60 се намира в съвсем различен етап от своя жизнен цикъл. Той може да продължи да бъде полезен за науката, обществото и икономиката дори на 70 години. Не трябва с лека ръка да се отказваме от знанията, опита и потенциала на тези хора.

- Ако трябва да очертаете демографската рамка и прогнозата за Бургас след 15 или 20 години, каква би била тя?

- Със сигурност Бургас ще бъде все по-привлекателно място за живот. Очаквам градът да има все по-голям демографски потенциал. Ако има град в България, който може да бъде демографски пионер през следващите години, това е Бургас. Сигурен съм, че този град ще бъде демографския пример в Югоизточна Европа.