7500 евро на мач - скъп наем или елегантно събиране на стари дългове?

Въпросът дали наемането на стадион „Лазур“ срещу 7500 евро на мач е добра сделка за община Бургас, предизвика вълна от спекулации. Докато в политическите среди популизмът отново взе превес, спортната общност реагира съвсем различно - с прагматизъм и облекчение. Познавачите на материята отдавна са наясно, че това решение представлява единственият реален шанс за възраждането на футбола в град, който претърпя истинска футболна ампутация през последните години. Първо, защото този наем не е никак висок. За справка наемането на ст. Васил Левски е 9 хил. евро за мач, а зала "Арена Бургас" - между 5 и 8 хил. евро на ден. 

Второ - защото е крайно време най-популярната игра да се върне в Бургас. 

Черноморец се завръща на Лазур с безплатен вход за 107-ата си годишнина

Всъщност, зам.-кметът по финанси Станимир Апостолов много ясно го каза, но нямаше кой да го чуе или разбере. Законът категорично забранява на Общината да извършва директни разплащания към юридически лица с натрупани публични задължения. В конкретния случай не се касае за чист разход, а за механизъм на прихващане. Натрупаните дългове на дружеството „Спорт пропърти мениджмънт“ към местния бюджет възлизат на около 600 хиляди лева заедно с лихвите - за местни данъци и такси, научи от свои неофициални източници Флагман.бг.

Вижте как Общинският съвет отвори пътя за завръщането на футбола на стадион „Лазур“

Тази сума практически припокрива стойността на годишния наем на съоръжението. Чрез подобна елегантна прихващателна процедура местната власт не просто си прибира отдавна отписани вземания, но и осигурява дом за бургаския футбол, решавайки хроничен социален казус.

Финансовата логика бе допълнена и от кмета Димитър Николов по време на дебатите в Общинския съвет. Изграждането и последващата поддръжка на собствен общински стадион изискват ресурси, които далеч надхвърлят сегашната наемна цена. Достатъчно е да се анализира бюджетът на общинското предприятие „Спортни имоти“, за да се разбере какви са колосални разходите за експлоатация, контрол и стопанисване на зали, плувни комплекси и игрища. Заради това се смята, че от тази гледна точка решението за ст. „Лазур“ е икономически рационален избор, който спестява огромни капиталови вложения на данъкоплатците в краткосрочен план.

Единодушното гласуване в залата бе напълно логично - никой съветник не би рискувал подобен политически автогол точно пред бургаската общественост. Дори опитите за опозиционен натиск останаха повърхностни и противоречиви. Характерен пример бе изказването на Иван Иванов от „Средна европейска класа“, чиято позиция демонстрира липса на концептуална последователност. Неговото изказване от трибуната бе пълен миш-маш. Той първо обяви, че по-добре било парите да се дадат на клубовете, за да си завършат техните бази, после каза, че наемането не бил най-добрия вариант, а накрая гласува „за“.

ФК "Черноморец 1919" и "Нефтохимик" поискаха ст. "Лазур", очакват се нови преговори с Митко Събев

Пробивът този път се дължи на диалгочиността, която проявиха от администрацията с иначе много трудния за преговори Митко Събев. Всъщност, още преди години можеше да има договор за ст. "Лазур", но подходът на тогавашния председател на преговорната комисия Константин Бачийски минира всички възможности за години наред. Едва сега се стигна до някакво единомислие, което дава възможности двете страни да си бъдат полезни една на друга, защото Бургас е поставен в патовата ситуация от 20 години - още през 2006 година, когато тогавашният ОбС взе решение за апортирането на ст. Черноморец в активите на ПСФК Черноморец Бургас. 

Последствията от липсата на стадион се отразиха пагубно и на двата местни клуба. Неизвестен за широката публика факт е, че редица потенциални спонсори отказваха партньорство с „Черноморец“ и „Нефтохимик“ именно поради липсата на домакински мачове в Бургас.

С изключение на краткото завръщане на „Нефтохимик“ на „Лазур“, отборите разчитаха предимно на общинска подкрепа и на личния ентусиазъм на благодетели като д-р Спасимир Иванов и Иван Сивев. Отварянето на вратите на стадиона създава изцяло нова среда за привличане на инвестиции и маркетингови партньорства.

Паралелно с временния договор Община Бургас продължава процедурата за нов градски стадион край ж.к. „Меден рудник“, близо до развиващата се индустриална зона. Общинският съвет вече подкрепи искането държавен терен с площ над 243 декара да бъде прехвърлен безвъзмездно за спортен комплекс. След като това се случи, трябва да започнат устройствените и проектантските процедури. Наличната идейна разработка е основа, а не готов строителен проект. Предстоят геоложки проучвания, транспортна схема, финансов модел, техническо проектиране и осигуряване на средства.

Общината води разговори с Министерството на младежта и спорта за държавно участие. Министър Енчо Кирязов присъства на „Мача на надеждата“, а контактите около проекта дадоха политически знак за интерес от страна на държавата. 

Ясно е, че новият стадион няма да се появи за един сезон. До неговото завършване Бургас има избор между две конкретни реалности - да плаща нормална цена за домакински мачове на „Лазур“ чрез прихващане на стар дълг или да изпрати своите отбори и публика отново по стадионите на съседни градове.