Софтуер засече 5000 пътни капана у нас, всяко пето преминаване е с превишена скорост
Близо 5000 участъка по българските пътища крият висок риск от тежки катастрофи, след като софтуерен анализ установи системно превишаване на скоростта от поне 10% от преминаващите автомобили.
Първата цялостна оценка на пътния риск у нас обхваща над 60 000 километра републикански, общински и градски пътища. Анализът стъпва върху реални телеметрични данни от навигационни приложения и проследява скоростното поведение на леки коли, камиони, автобуси и мотоциклети.
За 56 дни системата е отчела 4,8 милиона преминавания в страната. При над 1 милион от тях е регистрирано нарушение на скоростния режим. Това представлява 22% от наблюдавания трафик, или повече от всяко пето преминаване.
Смърт на пътя на всеки 14 часа: Лятото скъси фаталния интервал наполовина
Данните не разкриват самоличността на водача, телефонния му номер или регистрацията на автомобила. Едно и също превозно средство би могло да е преминало многократно през наблюдаван участък. Целта не е откриване и глобяване на конкретен нарушител, а локализиране на местата, където опасното поведение се повтаря системно.
Алгоритъмът включва отсечка в рисковата карта само когато повече от 10% от преминаващия трафик нарушава ограничението. Превишенията са разпределени в отделни групи - до 10 км/ч, до 20 км/ч, до 30 км/ч, до 40 км/ч и над 50 км/ч.
Картата на скоростните нарушения е сравнена с интерактивната карта на МВР за катастрофите и пострадалите. Според анализа зоните с масово превишаване почти напълно съвпадат с местата, където вече са ставали тежки произшествия с ранени и загинали.
Новият модел добавя към данните за настъпилите катастрофи информация за текущото поведение на водачите и за инфраструктурните недостатъци. Комбинацията показва къде рискът от следващо тежко произшествие е най-висок.
Системата подрежда опасните места и според часовете, дните от седмицата и месеците. Един участък би могъл да остане спокоен през деня, но да стане критичен вечер, при лошо време, засилен транзит или промяна в организацията на движението.
КАТ мести патрулите на най-опасните пътища в страната
Тази оценка позволява на контролните органи да действат преди следващата катастрофа. Вместо патрули и камери да се разполагат без точен приоритет, екипите ще разполагат с конкретни отсечки и времеви периоди, в които нарушенията се увеличават.
Председателят на Института за пътна безопасност инж. Богдан Милчев настоява служителите на МВР и Автомобилна администрация да работят целево. Според него контролният състав от около 5000 души няма физически ресурс да обхване всички нарушения по пътна мрежа с подобен мащаб.
Над 1 милион нарушения за 56 дни отговарят на над 6,5 милиона за година, ако наблюдаваният темп се запази. Числото показва защо масовото спиране на автомобили и механичното увеличаване на проверките няма да решат проблема без предварително подреждане на най-рисковите точки.
Методологията е проверена и при пилотен анализ на близо 1000 километра логистични маршрути. Според доклада при него отново е установено припокриване между инфраструктурните дефицити, системното превишаване на скоростта и реално настъпилите тежки произшествия.
Рисковата карта трябва да се обновява поне веднъж месечно. Скоростта по даден участък се променя при ремонт, задръстване, свлачище, повредена настилка или поставяне на камера. Предупрежденията за полицейски контрол в навигационните приложения също променят временно поведението на водачите.
МВР откри липсващи защитни елементи в мантинелите по пътищата
Оценката дава конкретни насоки и на Агенция Пътна инфраструктура. Когато системните нарушения съвпадат с проблеми в настилката, маркировката, мантинелите, геометрията на завой или отводняването, ремонтите могат да бъдат подредени според реалната опасност за хората.
Милчев посочва бюджет от 3,192 млрд. евро за поддръжка и ремонт на пътищата и настоява средствата да стигнат първо до отсечките с най-висок риск. Според неговата прогноза целевият контрол и инфраструктурните мерки ще намалят загиналите и ранените с 40% за две години. Този резултат представлява прогноза на Института, а не гарантиран ефект.
Докладът е изпратен до Народното събрание, Министерския съвет и отговорните държавни институции. Следващата стъпка зависи от решението на МВР, АПИ и автомобилната администрация дали да включат динамичната карта в ежедневното планиране на контрола и ремонтите.