КНСБ: Пазаруваме по германски цени с български заплати

Българските работници плащат за част от основните храни цени, близки до тези в развитите европейски държави, но продължават да получават най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

В свой анализ той поставя под съмнение икономическия модел, основан на ниски възнаграждения, износ на суровини и ограничено производство на стоки с висока добавена стойност. Според него България постепенно е загубила позиции в електрониката, машиностроенето, енергетиката и земеделието, докато зависимостта от внос се увеличава.

„Пазаруваме по германски цени с български заплати“, обобщава Костов. Изразът не означава, че общото ценово равнище в България е равно на това в Германия, но отразява болезненото доближаване при част от най-често купуваните храни.

Официалните данни на Евростат показват, че през 2025 г. общото равнище на потребителските цени в България е било 63% от средното за ЕС. При храните и безалкохолните напитки обаче разликата е значително по-малка - българското равнище достига 82,7% от средноевропейското.

Германия остава по-скъпа като цяло. При храните нейният индекс е 121,5% от средното за ЕС. Това показва, че определението за германски цени е силно послание за отделни продукти, а не буквално описание на цялата потребителска кошница.

Ядем на германски цени, а заплатите ни са няколко пъти по-ниски

Наблюдението на КНСБ върху малката потребителска кошница обаче показва, че при продукти като прясното мляко, ориза и олиото България достига едни от най-високите цени в ЕС. Проблемът е, че тези стоки заемат по-голяма част от бюджета на хората с ниски доходи.

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата в България е 620 евро, докато в Германия е 2343 евро. В номинално изражение българското минимално възнаграждение е малко над една четвърт от германското.

Разликата намалява, когато доходите бъдат преизчислени според покупателната способност, защото много услуги и разходи за жилище остават по-евтини в България. Дори тогава обаче българският работник разполага със значително по-ограничен бюджет за храна, техника, автомобили, лекарства и други стоки, които се търгуват на международен пазар.

КНСБ изчислява, че човек на минимална заплата в Германия може да купи около 30 малки потребителски кошници, докато работещият на минимално възнаграждение в България може да си позволи приблизително 15.

Минималната заплата в България остава най-ниската в Европейския съюз

Костов насочва вниманието и към продължителността на работното време. Българите не работят най-много в ЕС, както гласи една от разпространените формулировки, но са сред държавите с най-дълга работна седмица.

През 2025 г. реално отработеното време в България е средно 38,7 часа седмично. Същата стойност отчита Полша, а по-дълга седмица има единствено Гърция с 39,6 часа. Средното равнище за ЕС е 35,9 часа, а в Германия - 33,9 часа.

Тези числа се влияят и от разпространението на непълната заетост, която е много по-голяма в Западна Европа. Въпреки това сравнението показва, че по-дългото присъствие на работното място не гарантира по-висока производителност или по-добро заплащане.

Делът на възнагражденията и осигуровките на наетите работници в българската икономика също остава под средния за ЕС. По предварителни данни компенсацията на наемния труд е около 46% от БВП през 2025 г. През предходни години показателят се движеше между приблизително 42 и 45%.

Костов противопоставя този дял на приходите, които остават като печалба за бизнеса. Неговата теза е, че създадената стойност не се разпределя достатъчно към хората, които я произвеждат, и че увеличението на производителността трябва да води до по-бърз ръст на възнагражденията.

Другият голям проблем е здравеопазването. Главният икономист на КНСБ посочва доплащане от над 40% директно от пациентите. Последният подробен преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отчита по-нисък, но все още изключително висок дял.

През 2023 г. българските домакинства са покрили от джоба си около 36% от всички здравни разходи при средно 19% за държавите от ОИСР. Най-голямата част от тези плащания - над две трети - е свързана с лекарства.

Това означава, че твърдението за над 40% не отразява най-новата налична стойност, но основният извод остава непроменен - българският пациент доплаща почти двойно повече от обичайното за развитите здравни системи.

Българите остават сред пациентите, които плащат най-много от джоба си за лечение

Финансовата тежест се съчетава с неравен достъп до медицинска помощ. В малките населени места липсват общопрактикуващи лекари, специалисти и аптеки, докато в големите градове има силна концентрация на болници, диагностични центрове и търговски обекти.

Костов критикува и зависимостта на България от вносни земеделски продукти. Той посочва високи дялове при месото, млякото и зеленчуците, въпреки добрите природни условия за производство.

Точният процент на вноса зависи от конкретната стока, годината и начина на изчисляване. Вносът на свинско месо например има много по-голям дял от този при други видове месо, а при плодовете и зеленчуците зависимостта се променя силно според сезона.

Общият проблем е, че България изнася значителни количества зърно и суровини, но внася преработени храни с по-висока добавена стойност. Така част от печалбата, работните места и данъчните приходи остават извън страната.

Според Костов моделът на евтината работна ръка вече е изчерпан. Ниското заплащане може временно да привлича производства с малка добавена стойност, но насърчава емиграцията, задълбочава демографската криза и оставя икономиката зависима от евтин труд.

Главният икономист на КНСБ настоява за изпреварващо увеличение на доходите, по-активен контрол върху нелоялните търговски практики и промяна в данъчната политика. Синдикатът поддържа тезата, че тежестта върху труда трябва да бъде намалена, а облагането на капитала и големите печалби - преразгледано.

Сравнението с Германия не може да бъде сведено само до цената на хляба, млякото или олиото. То включва заплатите, данъците, жилищните разходи, качеството на обществените услуги и размера на сумите, които хората доплащат за здраве и образование.

България все още е по-евтина държава по общо ценово равнище. За домакинствата с ниски доходи обаче това предимство постепенно се стопява, защото храните, лекарствата и енергията заемат голяма част от месечния им бюджет. Именно там предупреждението на КНСБ звучи най-силно - доходите изостават от цените на стоките, без които човек не може да живее.