След атентата на Берлин Прайд: Проблемът е, че се казва Абдул, а не Хайнрих

Смъртоносният атентат край Берлинския прайд постави германските институции пред тежкия въпрос защо 21-годишен радикализиран мъж, осъден седмици по-рано за подготовка на тежко престъпление срещу държавата, е останал на свобода и е успял да нападне десетки хора в центъра на столицата.

Атаката е извършена около 22 часа на 25 юли в района на големия парк Тиргартен, недалеч от заключителното събитие на Christopher Street Day. Бял автомобил се врязал в хора, които се намирали по една от алеите. След удара няколко души получили и прободни рани.

Една жена е починала още същата вечер. Общо 29 души са били ранени, като част от тях първоначално са били в критично състояние. На следващия ден полицията съобщи, че непосредствената опасност за живота на хоспитализираните е преминала.

Атентаторът от гей парада в Берлин е застрелян от полицията

Заподозреният Абдул Б. избягал след атаката и бил обявен за издирване в цяла Германия. Полицията предупредила гражданите да не го доближават, тъй като е въоръжен и опасен.

На 26 юли специалните части установили местонахождението му в градинарски комплекс в берлинския район Шпандау. По данни на полицията мъжът се насочил към служителите с хладно оръжие. Те открили огън, а той починал на място въпреки започналата реанимация.

Федералната прокуратура пое разследването, а германският канцлер Фридрих Мерц и вътрешният министър Александер Добринт определиха нападението като ислямистки терористичен акт.

Случаят не започва с атаката в Тиргартен. Абдул Б. е бил известен на полицията и службите в продължение на години. Той е роден и израснал в Берлин и е германски гражданин, а не наскоро пристигнал кандидат за убежище.

През февруари 2022 г. съдът го признал за виновен за телесна повреда и грабеж. Едното престъпление било извършено в училищен двор, където той ударил друг ученик. При втория случай участвал в отнемането на слушалки от мъж в Берлин.

По-късно разследващите установили данни за ислямистка радикализация. През 2025 г. Абдул Б. направил няколко опита да се присъедини към терористичната организация Ислямска държава.

Първоначално се опитал да пътува през Турция към Мавритания. След неуспеха заминал през Турция за Ливан с намерението да достигне до Сирия.

В Ливан влязъл в контакт с хора, за които властите подозирали, че са свързани с Ислямска държава. Местните служби го задържали, а военен съд му наложил тримесечна присъда.

След освобождаването му той се завърнал в Германия на 17 ноември 2025 г. и бил арестуван още при влизането в страната. Последвало разследване за подготовка на тежко престъпление срещу държавата и за нарушения на забраната за дейност в подкрепа на терористична организация.

Петима бяха задържани в Германия за планирано ислямистко нападение

На 12 май 2026 г. съдът в Тиргартен му наложил младежко наказание от една година и десет месеца. Решението дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно било отложено за шест месеца, а обвиняемият бил поставен под надзор.

Прокуратурата обжалвала присъдата, тъй като настоявала за по-тежко наказание, което да не позволява условно освобождаване. Решението не било окончателно, а заповедта за задържане била отменена.

Тази хронология превръща действията на германските служби, прокуратурата и съда в централна тема на разследването. Институциите са разполагали с информация за криминалното минало, радикализацията и опитите на младежа да достигне до Ислямска държава.

Предстои да бъде установено как е оценявана опасността той да извърши нападение, какъв контрол е упражняван след освобождаването му и дали са били пропуснати конкретни предупредителни сигнали.

От значение е и участието му в програма за дерадикализация. Разследващите трябва да изяснят дали той действително е показвал промяна в поведението си, или е прикривал намеренията си пред социалните работници и службите.

Тези въпроси са по-съществени от името му. Ислямистката идеология и предполагаемият мотив трябва да бъдат назовани ясно, но името Абдул не е доказателство за опасност, както германското име не е гаранция за безопасност.

Един извършител носи отговорност за собствените си действия. Неговото престъпление не доказва вина на милиони мюсюлмани, мигранти или германски граждани с чуждестранни семейни корени.

Същевременно отказът да се назове ислямистката радикализация също би бил грешка. Германските власти вече официално определиха атаката като терористична и свързана с ислямистка идеология.

Проблемът не е обсъждането на радикалния ислямизъм, а превръщането на конкретния случай в обвинение срещу цяла религия или етническа общност. Подобна подмяна не помага за предотвратяването на следващ атентат и отклонява вниманието от решенията на институциите.

Германските власти задържаха двама за подготовка на нападение с ислямистки мотив

Федералната криминална служба определя опасността от джихадистки нападения в Германия като висока. Страната поддържа специализирани структури за противодействие на ислямисткия тероризъм, следи радикални организации и провежда операции срещу тяхната пропаганда и финансиране.

Затова твърдението, че германските институции се занимават единствено с десния екстремизъм и пренебрегват ислямизма, не отговаря на реалната структура на службите. Германия наблюдава едновременно ислямистки, крайнодесни, крайнолеви и чуждестранни екстремистки движения.

Атаката в Берлин показва друг проблем - че наличието на информация не е достатъчно, когато оценката на непосредствения риск е грешна или институциите не разполагат с правен механизъм да ограничат опасен човек.

Съдебната система трябва да защитава правата на обвиняемите и не може да държи някого в ареста без законово основание. Същата система обаче е длъжна да оцени реалната опасност, когато обвиняемият вече е правил опити да се присъедини към терористична организация.

След трагедията ще трябва да бъде проверено дали законът е бил приложен правилно, дали информацията е била обменяна между полицията, прокуратурата, съда и службите и дали програмата за наблюдение е разполагала с достатъчно ресурси.

Организаторите на Берлинския прайд призоваха нападението да не бъде използвано за политическо противопоставяне и за поставяне на цели групи под общо подозрение. Според тях целта на подобен терор е обществото да бъде разделено и хората да бъдат насъскани един срещу друг.

Какво казаха участниците в София Прайд за сигурността и нетърпимостта

Тази позиция не означава мълчание за мотивите на нападателя. Тя означава разграничаване между терористична идеология и хората, които не я споделят.

Мюсюлманската общественичка и имам Сейран Атеш също участва във възпоменанието за жертвите. Тя заяви, че човек, който проповядва омраза към други хора в името на Бог, злоупотребява с религията.

Атентатът несъмнено ще засили политическия дебат за интеграцията, миграцията и сигурността. Този дебат е необходим, когато се основава на факти, конкретни политики и отговорност на институциите.

Един отделен извършител не доказва автоматично краха на мултикултурализма, както и призивите за толерантност не могат да заличат наличието на радикални ислямистки среди.

Фактът, че Абдул Б. е роден и израснал в Германия, показва, че интеграцията не приключва с гражданството, училището или социалната помощ. Тя изисква приемане на правовия ред, личните свободи и равните права на всички граждани.

Когато човек отхвърля тези принципи и приема терористична идеология, държавата трябва да реагира навреме. Реакцията трябва да бъде насочена към конкретната заплаха, а не към хора със сходно име, произход или вероизповедание.

Разследването продължава и трябва да установи дали Абдул Б. е имал помощници, как е подготвил нападението, как е наел автомобила и с кого е поддържал контакт преди атаката.

Германските власти трябва да дадат отговор и на най-тежкия въпрос - дали атентатът е можел да бъде предотвратен. Именно отговорът на този въпрос ще покаже дали проблемът е в липсата на закони, в съдебното решение, в работата на службите или в провала на координацията между тях.