Бабатунде пак тръгна по света: Тигъра от Акуре подписа в Северен Кипър

Бабатунде Адениджи отново напомни за себе си и потегли към поредната футболна граница - култовият Тигър от Акуре подписа с Küçük Kaymaklı от елитното първенство на Северен Кипър. Трансферът на 30-годишния нигерийски нападател веднага върна спомените на привържениците на Левски към онзи особен период на „Герена“, когато всяко ново чуждестранно попълнение пристигаше с обещанието да реши проблемите в атаката. Адениджи също дойде като голяма надежда, но остана в историята на клуба по съвсем различен начин.

Бабатунде не е легенда от категорията на футболистите с десетки трофеи и стотици голове. Той е легенда на синия фолклор - играч, чието име продължава да предизвиква усмивки, спорове и топли спомени години след напускането му.

Нигериецът пристигна в Левски през февруари 2016 г. след силни сезони със Съншайн Старс в родината си. Нападателят беше физически здрав, непримирим и готов да преследва всяка топка. Техниката му невинаги следваше намеренията, но енергията му рядко оставаше незабелязана.

Точно тази борбеност му донесе прякора Тигъра от Акуре. Години по-късно Адениджи разказа, че левскарите са го нарекли така заради желанието му да се бори и да вкарва във всеки мач. Прякорът се оказа по-траен от головата му серия и остана част от образа му.

Припомнете си един от мачовете на Бабатунде с екипа на Левски на стадион Лазур

За близо две години със синия екип нападателят записа 54 срещи, отбеляза 9 гола и направи 8 асистенции. Статистиката не го нарежда сред големите стрелци на клуба, но в неговия случай цифрите не разказват цялата история.

През август 2016 г. Адениджи беше избран за Футболист на месеца в българското първенство. Тогава изглеждаше, че Левски е намерил нападател, който постепенно ще превърне физическата си мощ в постоянна голова заплаха.

Месец по-късно дойде моментът, който го изпрати директно в клубния фолклор. В двубой за Купата на България срещу Царско село Бабатунде отбеляза със зрелищна задна ножица. Левски спечели с 2:0, а официалният клубен сайт озаглави видеото „Магията на Бабатунде“.

Това беше изпълнение, което никой не очакваше точно от него. В един миг нападателят остави зад себе си всички тежки докосвания, пропуснати положения и нескопосани атаки и се превърна във футболен артист. Точно подобни моменти създават култови любимци.

Бабатунде донесе победа на Левски срещу Нефтохимик на Герена

Феновете помнят и друго. Адениджи никога не изглеждаше безразличен. Той тичаше, блъскаше се със защитниците, падаше, ставаше и опитваше отново. Понякога изглеждаше способен да премине през цяла защита, а секунди по-късно топката отскачаше от крака му в посока, която изненадваше и него. Тази непредвидимост превърна всяко негово участие в малко събитие. При Бабатунде винаги имаше очакване - за гол, пропуск, акробатично изпълнение или ситуация, която след мача ще живее собствен живот сред привържениците.

След раздялата с Левски кариерата му се превърна в истински футболен пътепис. Адениджи игра в Казахстан, върна се в Нигерия, премина през Кувейт, Унгария, Китай и Саудитска Арабия. После маршрутът му продължи към Оман, където носи екипите на Дофар, Сахам и Сур.

На всяка нова спирка Тигъра от Акуре сякаш доказва, че футболният свят е по-голям от Шампионската лига и петте водещи европейски първенства. Неговата кариера преминава през градове и клубове, които дори най-запалените футболни енциклопедисти трябва първо да потърсят на картата.

Сега към списъка се добавя и Küçük Kaymaklı. Черно-зеленият клуб е основан през 1951 г. и се състезава в най-високото ниво на футбола в Северен Кипър. Местната федерация KTFF не членува във ФИФА и УЕФА, затова отборите ѝ не участват в европейските клубни турнири.

Това означава, че мечтата на Бабатунде някога да играе с Левски в Шампионската лига вече изглежда на повече от една футболна вселена разстояние. Кариерата му обаче продължава, а това само подхранва легендата.

Друг култов любимец отново се завърна на Герена, но в нова роля

Северен Кипър не е най-бляскавата спирка в биографията на нападателя, но пасва идеално на историята му. Бабатунде никога не следваше обичайния маршрут. Той се движеше между надеждата и пропуска, между задната ножица и тежкото овладяване, между голямата сцена и първенствата далеч от прожекторите.

Затова сините фенове трудно ще го забравят. Не защото е променил историята на Левски, а защото за кратко я направи по-забавна. Някои футболисти оставят купи. Други оставят рекорди. Бабатунде остави прякор, една вълшебна задна ножица и достатъчно истории, за да остане истинска легенда на „Герена“ - поне в комичния и обичан футболен фолклор.