Златото скочи от 1585 до над 4000 долара за шест години

Златото поскъпна с над 150% спрямо началото на 2020 г. и остана над границата от 4000 долара за тройунция, докато Deutsche Bank очерта сценарий, при който цената достига 8000 долара до 2031 г.

В началото на 2020 г. благородният метал се търгуваше около 1585 долара за тройунция. На 24 юли 2026 г. котировките се движеха около 4050 долара. Това означава, че за малко повече от шест години стойността на златото се е увеличила над два пъти и половина.

Сегашната цена не е абсолютният връх. През януари 2026 г. златото достигна исторически рекорд от над 5600 долара за тройунция, след което последва сериозно отстъпление. Движението показва, че металът запазва дългосрочната си възходяща посока, но преминава и през периоди на резки колебания.

Златото ли е най-сигурната инвестиция при инфлация, войни и натиск върху валутите

Един от основните двигатели на търсенето остават централните банки. През последните четири години те са добавяли средно по около 1000 тона злато годишно към резервите си. За сравнение, средното количество през предходното десетилетие е било близо 500 тона на година.

Покупките продължиха и през първото тримесечие на 2026 г. Централните банки и останалите институции са придобили близо 244 тона, което представлява ръст от 17% спрямо предходното тримесечие.

Сред активните участници на пазара са централните банки на Китай, Индия, Полша, Узбекистан и редица развиващи се държави. Те увеличават дела на златото в своите резерви, за да намалят зависимостта си от отделни валути и да ограничат риска при геополитически или финансови сътресения.

Deutsche Bank разглежда именно тази промяна в структурата на резервите. Банката не представя 8000 долара като гарантирана цена, а като резултат от моделиран сценарий. При него делът на златото в резервите на централните банки нараства от около 30% до 40% през следващите пет години.

Ако подобно пренареждане се реализира, допълнителното институционално търсене би насочило цената към 8000 долара за тройунция. Разчетът зависи от запазване на покупките, ограничено предлагане и продължаващо отдалечаване на част от развиващите се икономики от щатския долар.

Златото приключи 2025 г. с рекордни цени и силен интерес от българските инвеститори

Анализаторът на Deutsche Bank Михаел Хсю разделя участниците на пазара на чувствителни и нечувствителни към цената купувачи. Производителите на бижута и част от индивидуалните инвеститори ограничават покупките си, когато металът поскъпне рязко.

Централните банки следват различна логика. Решенията им са свързани със структурата на валутните резерви, инфлацията, санкционния риск и финансовата сигурност. Затова те продължават да купуват и при исторически високи котировки.

Интересът към кюлчета и инвестиционни монети също поддържа пазара. Частните инвеститори търсят материален актив, който не зависи пряко от финансовото състояние на отделна компания, банка или държава.

Слабият долар традиционно подкрепя цената на златото, тъй като металът се котира в американска валута. Очакванията за понижаване на лихвите също насочват средства към него. При по-ниска доходност по облигациите недостатъкът на златото, което не носи лихва, намалява.

Геополитическата несигурност остава друг силен фактор. Военни конфликти, търговски спорове, санкции и напрежение между големи икономики карат инвеститорите да търсят активи, възприемани като защита при кризи.

Защо българите насочват част от спестяванията си към инвестиционно злато

Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва и връзка между пазара на криптовалути и покупките на благородния метал. Част от инвеститорите, натрупали печалби от дигитални активи, прехвърлят средства към злато, за да намалят концентрацията на риска в своите портфейли.

Тази група не е основният двигател на рекордното поскъпване. По-силен ефект оказват централните банки, борсово търгуваните фондове и големите институционални инвеститори, които купуват значителни количества.

Експертите не приемат златото като актив без риск. Спадът от януарския рекорд над 5600 долара до около 4050 долара през юли показва, че цената му също преминава през тежки корекции.

За частния инвеститор това означава, че покупката при рекордни нива не гарантира бърза печалба. Високата цена увеличава риска от временен спад, а физическото злато включва разлика между цената за покупка и тази за обратно изкупуване.

Шаленбергер препоръчва златото да заема между 5% и 10% от инвестиционния портфейл. Според него подобен дял подпомага разпределението на риска, без спестяванията да зависят прекомерно от движението на един актив.

Дългосрочната посока ще зависи от решенията на централните банки, политиката на Федералния резерв, курса на долара и международното напрежение. Сценарият за 8000 долара изисква продължително натрупване на злато в държавните резерви и запазване на силното инвестиционно търсене.

Пазарът вече показа, че рекордите не водят само до нови върхове. След силното поскъпване идват корекции, при които стойността се променя с хиляди долари за унция. Златото остава средство за съхраняване на стойност в дълъг период, но не премахва риска от загуба при покупка в неподходящ момент.