Почти всеки 7 млад българин нито работи, нито учи

Почти всеки седми млад човек в България остава едновременно извън образователната система и пазара на труда. Делът на българите между 15 и 29 години, които нито работят, нито учат или преминават обучение, достига 13,8%, показват последните данни на Евростат.

По този тревожен показател България се нарежда на второ място в Европейския съюз. По-висок е делът единствено в Румъния - 19,2%. Средното равнище за ЕС е 11%, а най-добре се представят Нидерландия, Швеция и Словения.

Големият брой икономически неактивни младежи е сред основните причини трудовият живот у нас да започва по-късно и да продължава по-малко години в сравнение с повечето европейски държави.

Очакваната продължителност на трудовия живот в България е 34,6 години. По-ниски стойности са отчетени само в Румъния - 32,7 години, и Италия - 33 години. Средното равнище за Европейския съюз е 37,5 години.

На другия полюс е Нидерландия, където един човек се очаква да остане на пазара на труда средно 44 години. Следват Швеция с 43,4 години и Дания с 42,6 години.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 15% от младежите между 15 и 29 години не учат и не работят

Особено тревожни са данните за българските мъже. Очакваният им трудов живот е 35,9 години - най-ниската стойност в целия Европейски съюз. След България се нареждат Румъния с 36 години и Хърватия с 36,3 години.

Показателят на Евростат не означава, че българите работят по-малко часове през седмицата. Напротив - през 2025 г. средната работна седмица у нас е 38,7 часа, което е една от най-високите стойности в ЕС.

Статистиката измерва колко години човек на 15-годишна възраст се очаква да остане част от работната сила. В нея се включват както заетите, така и хората, които активно търсят работа.

Основният проблем е, че голяма част от младежите в България се включват късно на пазара на труда. В държавите от Северна Европа учениците и студентите значително по-често съчетават образованието с почасова или сезонна работа.

В България възможностите за гъвкава заетост остават ограничени, а предлаганите заплати често не мотивират младите хора да работят по няколко часа дневно, коментира пред NOVA NEWS старши икономистът в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Работа на 4 часа може да носи само половин година трудов стаж

Другата причина за по-краткия трудов живот е ранното напускане на пазара на труда. В определени професии съществуват възможности за по-ранно пенсиониране, а според икономиста част от хората използват инвалидни пенсии и решения на ТЕЛК като начин да се оттеглят преди достигането на стандартната пенсионна възраст.

В същото време близо 17% от пенсионерите в България продължават да работят. Това е значително повече в сравнение с Румъния и Гърция и се обяснява както с недостига на кадри, така и с необходимостта възрастните хора да допълват доходите си.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Всеки шести пенсионер в България продължава да работи

Образованието също оказва решаващо влияние. Заетостта сред хората с ниско образование остава изключително слаба, докато при висшистите надхвърля 90%.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отчита сериозни различия и между отделните етнически групи. Заети са 22% от ромите в трудоспособна възраст, 44% от турската общност и 67% от етническите българи. Разликите са тясно свързани с достъпа до образование и квалификация.

Според Георги Ангелов страната трябва да разшири възможностите за почасова и гъвкава работа, да улесни съчетаването на образование и заетост и да полага повече усилия за включването на хората с увреждания и ниско образование на пазара на труда.

Без подобни мерки България рискува едновременно да запази голяма група неактивни граждани и да продължи да изпитва остър недостиг на служители в ключови икономически сектори.

Източници: Евростат, NOVA NEWS, ОИСР