Май Курумбашев е нов жрец на ГЕРБ, а Даниел Вълчев – харесван от тях кандидат за президент?

В българската политика винаги е имало две сцени. Първата е официалната – партийни заседания, декларации, конгреси, брифинги. Втората е по-интересната – телевизионните студиа, където между рекламния блок и вечерната прогноза за времето се появяват хора, които формално не представляват никого, но удивително често се оказват най-точните преводачи на волята на партийния вожд.

Тези фигури са своеобразните жреци-тълкуватели на прехода. Те не носят партийни значки, не заемат непременно високи постове и често се представят като независими анализатори, експерти или общественици. Но функцията им е пределно ясна: да подготвят терена, да сондират обществената реакция, да гасят пожари след неудачно изказване на лидера и, разбира се, да възпеят поредното му „мъдро държавническо решение“.

Когато вождът каже нещо спорно, жрецът се появява, за да обясни, че обществото е разбрало думите му погрешно. Когато партията се готви за нов курс, жрецът започва да говори за „неизбежната промяна на политическата парадигма“. А когато трябва да бъде лансирана нова кандидатура, именно той първи произнася името, уж като лична хипотеза, без ангажимент, без поръчение, без задни мисли.

ГЕРБ също има своя пантеон от подобни фигури. През последните години ролята на тълкуватели изпълняваха Георги Харизанов, Нидал Алгафари и Харалан Александров – интелигентни, подготвени, медийно опитни събеседници. Те умееха да говорят убедително и да придават на политическите послания по-широк културен и психологически контекст. Но с времето образите им започнаха да се износват. Пристрастията станаха твърде видими, а ефектът на „независимия анализ“ постепенно се изпари.

Именно затова не изглежда нелогично ГЕРБ да търсят нови жреци за новия си политически етап.

Такъв, поне към днешна дата, може да се окаже Петър Курумбашев. Дълги години той почти отсъстваше от голямата телевизионна сцена. А през последните дни внезапно се завърна с впечатляваща активност – участие след участие, коментар след коментар, с готовност да говори по всички ключови политически теми.

Най-интересното в тази офанзива не е самото му присъствие, а посланието, което започна да налага. Курумбашев вече открито лансира името на Даниел Вълчев като изключително подходящ кандидат за президент, излъчен от „обединеното дясно“. Това не е случайна реплика. Тя съвпада с видимия опит на ГЕРБ да се позиционират по-ясно вдясно и да противопоставят този курс на все по-левичарското говорене на Румен Радев.

Тук си струва да се отбележи и нещо друго. Бойко Борисов не за първи път черпи кадри от богатата банка на някогашното предаване „Ку-Ку“. Оттам дойде покойният Любен Дилов – син. Оттам са Радомир Чолаков и Нидал Алгафари, които са свързани с орбитата на ГЕРБ. Оттам е и Петър Курумбашев. Поколението на „Ку-Ку“ отдавна се е превърнало в своеобразен кадрови резерв на българския политически елит – хора с медийна култура, чувство за публичност и умение да комуникират сложни послания на достъпен език.

А Даниел Вълчев действително би бил сериозна кандидатура. Той има академичен авторитет, институционален опит и далеч по-ниска степен на политическа амортизация от повечето имена, които традиционно се въртят в президентските спекулации. Проблемът е, че на хоризонта се вижда колизия с Андрей Гюров, вече публично заявен с претенцията да бъде подкрепен от всички десни формации.

Тъкмо тук хипотезата става интересна. ГЕРБ едва ли биха издигнали еднолично Даниел Вълчев. Подобен ход би го поставил в твърде тясна партийна рамка, а самият той вероятно няма интерес да бъде възприеман като пряк кандидат на Борисов. Причината е очевидна: лидерът на ГЕРБ носи значителен негативен рейтинг и според социологическите измервания е по-скоро неодобряван, отколкото одобряван от мнозинството българи.

Но има огромна разлика между това да бъдеш кандидат на ГЕРБ и това ГЕРБ да бъдат една от силите, които те подкрепят. Вторият вариант дава много повече свобода на маневриране и позволява изграждането на по-широк образ – на надпартиен, експертен, академичен кандидат.

Освен това Борисов вече е тествал подобна формула. През 2021 г. ГЕРБ застанаха зад проф. Анастас Герджиков – тогава ректор на Софийския университет. От тази гледна точка подкрепата за Даниел Вълчев, който е декан на Юридическия факултет на Алма матер, изглежда напълно логично продължение на вече изпробван модел: академичен авторитет + дистанция от партийната стигма + възможност за по-широка дясна коалиция.

И именно тук се вписва активността на Курумбашев. Засега той не споменава пряко ГЕРБ и Борисов. Говори с недомлъвки, с аналитичен тон, с уж лични разсъждения. Но така започваха и предишните жреци на Борисов. Първо идват хипотезите. После „случайните“ съвпадения. Накрая се оказва, че обществото е било подготвяно за вече взето решение.

Разбира се, това е интерпретация от моята собствена камбанария. Политиката рядко се подчинява напълно на предварителните сценарии, а понякога най-шумно лансираните кандидатури служат единствено като димна завеса за съвсем различен финален ход.

Но времето за догадки бързо изтича. До президентските избори остават броени месеци. Най-късно през септември всички карти ще бъдат сложени на масата. Тогава ще разберем дали сред тях има белязани, дали някой не държи асо в ръкава си и дали телевизионният поход на Петър Курумбашев е бил просто медийно завръщане – или началото на нова политическа литургия в храма на ГЕРБ.