Брюксел извади България на червено: Осем европейски директиви са просрочени

България се нареди сред най-сериозните нарушители в новия пакет от решения на Европейската комисия за неспазване на законодателството на Европейския съюз. Брюксел изпрати на страната ни осем официални уведомителни писма заради забавено въвеждане на европейски директиви в националното законодателство.

Предупрежденията обхващат широк кръг от теми - защитата на журналисти и обществени активисти, наемането на работници от държави извън ЕС, условията за прием на бежанци, превоза на опасни товари, капиталовите пазари и енергийната ефективност на сградите.

Осемте писма не означават, че България вече е глобена. Те представляват първата официална фаза на процедурите за нарушение. Европейската комисия дава на българските власти два месеца, за да обяснят причините за забавянето и да представят конкретни мерки за отстраняване на пропуските.

България вече бе заплашена с тежки санкции заради забавените правила за киберсигурност

Сред най-чувствителните пропуски е невъвеждането в срок на европейската директива срещу т.нар. SLAPP дела. Това са съдебни производства, които влиятелни лица, компании или организации завеждат срещу журналисти, правозащитници и представители на гражданското общество с цел да ги сплашат, финансово да ги изтощят или да ограничат публичните им изяви.

Срокът за въвеждането на тези правила изтече на 7 май 2026 г. Директивата предвижда съдилищата да разполагат с инструменти за ранно прекратяване на очевидно неоснователни искове. Тя въвежда и допълнителни гаранции за хората, срещу които се водят злоупотребяващи производства заради работата им по въпроси от обществен интерес.

България изостава и с преработената директива за единното разрешение за пребиваване и работа. Правилата трябва да улеснят законното наемане на граждани от държави извън Европейския съюз и да съкратят административните процедури пред тях и работодателите.

Същевременно директивата засилва защитата на чуждестранните работници от експлоатация, неравно третиране и зависимост от конкретен работодател. България е сред 17-те държави членки, които не са съобщили навреме за пълното въвеждане на изискванията.

Друго предупреждение е свързано с условията за хората, които търсят международна закрила. Европейските правила изискват държавите членки да осигурят съпоставими стандарти за настаняване, храна, здравни грижи, образование и достъп до труд за кандидатите за убежище.

Целта е да бъдат ограничени големите разлики между националните системи, които насочват миграционния натиск към отделни държави. България и още 15 страни са закъснели с въвеждането на преработената директива.

Съдът на ЕС вече осъди България да плати 1,593 млн. евро за забавена директива

Сред осемте пропуска попадат и правилата за проверките при превоза на опасни товари по шосе. Те актуализират изискванията към контрола върху камиони, които превозват запалими, токсични, взривоопасни или други рискови вещества.

Закъснението е особено чувствително на фона на обществения натиск за по-строг контрол върху тежкотоварния транспорт. Правилното прилагане на директивата засяга подготовката на инспекторите, съдържанието на проверките и обмена на информация между националните органи.

България не е изпълнила навреме и изискванията на т.нар. Акт за допускане до търговия. Европейските промени са насочени към облекчаване на достъпа на предприятията до капиталовите пазари и намаляване на част от административната тежест при листването на ценни книжа.

Целта е по-малките и развиващите се компании да получат по-лесен достъп до финансиране извън банковото кредитиране. Забавеното въвеждане на правилата създава различия между българската правна рамка и тази в останалата част от общия европейски пазар.

Отделно предупреждение засяга европейските правила за пазарната инфраструктура. Те са свързани с функционирането на финансовите пазари, надзора върху определени сделки и ограничаването на рисковете при трансграничната търговия с финансови инструменти.

Нова европейска директива променя правилата за заплатите и задълженията на работодателите

Сред най-пряко засягащите домакинствата пропуски е преработената Директива за енергийните характеристики на сградите. Тя очертава европейската рамка за по-ниско енергийно потребление, обновяване на жилищния фонд и постепенно намаляване на емисиите от сградите.

Правилата засягат новото строителство, ремонтите, енергийните сертификати и националните планове за обновяване. България трябва да определи как ще приложи изискванията, без да създава непосилна финансова тежест за собствениците на жилища.

Осмото предупреждение е за директива, която урежда оценката на съответствието на определени продукти при извънредни ситуации. Тя е част от европейските мерки за защита на единния пазар при кризи, когато недостигът на основни стоки изисква по-бързи и координирани процедури.

Новите правила целят държавите да реагират по общ модел при сериозни прекъсвания на доставките, без да понижават изискванията за безопасност. Българското законодателство не е било приведено в съответствие в определения срок.

Официалното уведомително писмо е първият етап от наказателната процедура. Ако отговорът на българските власти не убеди Европейската комисия, Брюксел ще изпрати мотивирано становище. То представлява формално искане държавата да прекрати нарушението в определен срок.

При продължаващо неизпълнение Комисията има право да предаде случая на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Когато нарушението е свързано с несъобщаване на мерки за въвеждане на директива, Брюксел има право да поиска финансова санкция още при сезирането на съда.

ЕК вече започна процедури срещу България за горивата, енергетиката и замърсяването на въздуха

Глобите се плащат от държавния бюджет. Размерът им зависи от тежестта и продължителността на нарушението, както и от способността на съответната държава да плаща. Съдът има право да определи еднократна сума, периодична имуществена санкция или комбинация от двете.

Новата серия от осем предупреждения показва системен проблем с навременното въвеждане на европейските правила. Част от директивите засягат различни министерства и регулатори, което изисква координация, подготовка на законопроекти и приемането им от Народното събрание.

Забавянето не остава само административен спор между София и Брюксел. То отлага защитата срещу съдебен тормоз над журналисти, правилата срещу трудова експлоатация, стандартите за енергийна ефективност и облекченията за бизнеса при достъпа до капитал.

България разполага с два месеца, за да покаже напредък по всяко от осемте направления. Ако институциите отново не успеят да наваксат закъснението, предупрежденията ще преминат към следващ етап, а рискът от дела и финансови санкции ще стане реален.