Европрокуратурата разследва 17 договора за жп проекти у нас

Европейската прокуратура разследва 17 договора за железопътни проекти в България, сключени в периода 2019-2021 г. Това съобщи министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев, който описа състоянието на железопътния сектор като критично. Паралелно с това Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ проверява още два договора за доставка на подвижен състав.

Според Пеев, ако бъдат доказани нарушения, България е изправена пред риск от финансови корекции за около 400 млн. евро. Министерството твърди, че оказва пълно съдействие на европейските и националните институции. На този етап не са обявени публично всички договори, които са предмет на проверките, заради конфиденциалността на разследванията.

Влаковете ще летят със 160 км/час и от София до Бургас ще се стига за 3,5 часа

Пеев постави проблема в по-широк контекст и заяви, че железопътният транспорт е най-тежко засегнатият сектор в системата на министерството. По думите му няма нито един голям проект, който да е започнал и завършил успешно по начина, по който е планиран. Това поставя под съмнение управлението на публичните средства, контрола върху изпълнителите и реалния ефект от похарчените европейски пари.

Министърът посочи и друг сериозен проблем: има договори в железопътния транспорт за 764 млн. евро, за които няма осигурено финансиране. В момента те се ревизират, за да се прецени кои дейности могат да продължат и кои създават неприемлив финансов риск. Според Пеев държавата не трябва да работи на парче, а да изгради стратегически план за инфраструктура, техника и хора.

Обмислят ДАИ да мине към МВР

Най-видимият резултат от натрупаните проблеми е състоянието на пътническите влакове. От 266 вагона в страната само 112 са климатизирани, а в част от тях системите често се повреждат. При летните температури това превръща пътуването във влак в сериозно изпитание за пътниците, особено по дългите направления.

Пеев призна, че близо 50% от железния път позволява движение със скорост, по-ниска от проектно заложената. Това означава, че дори когато в проектите са записани по-бързи връзки, реалната инфраструктура не позволява влаковете да се движат според обещаните параметри. Така страната продължава да плаща за модернизация, която пътниците не усещат в пътуването си.

Какви са пречките пред градската железница на Бургас

Сериозни въпроси има и около новия подвижен състав. Министърът заяви, че влаковете Skoda и Alstom няма да започнат редовна работа през летния сезон, защото трябва да преминат тестове, лицензиране, регистрация, сертифициране и обучение на машинисти. Според него държавата не е подготвила навреме необходимите депа, сервизни бази и техническа инфраструктура за обслужване на новите композиции.

Финансовото състояние на дружествата също остава тревожно. БДЖ Пътнически превози има близо 30 млн. евро просрочени задължения, а БДЖ Товарни превози е с дългове над 60 млн. евро, като над 80% от тях са просрочени. Пеев определи товарното дружество като практически фалирало и посочи, че работи в неравностойна среда спрямо частните превозвачи.

На този фон разследванията на Европейската прокуратура и проверките на ОЛАФ поставят въпроса не само кой е подписвал договорите, а и кой е контролирал изпълнението им. Ако България загуби стотици милиони евро, ударът няма да бъде само счетоводен. Той ще се види в забавени ремонти, по-бавни влакове, недоволни пътници и още по-голям натиск върху държавния бюджет.

Големият тест пред Министерството на транспорта вече не е да опише кризата, а да покаже как ще я овладее. Одитите в БДЖ, НКЖИ и Български пощи трябва да дадат отговор къде са най-тежките нарушения и кои договори могат да бъдат спасени. Без реална отговорност и нов модел на управление железниците ще останат сектор, в който милиони се харчат, а пътникът продължава да чака бавен и неудобен влак.