Време е за жътва: Отбелязваме Летен Атанасовден със сблъсък на сезоните и древни обичаи за берекет
Днес, на 5 юли 2026 година, Българската православна църква молитвено почита паметта на преподобни Атанасий Атонски – велик духовник и чудотворец от X век. Неговият житейски път започва в Трапезунд с рожденото име Аврамий. Останал сирак от рано, той намира духовно спасение в Цариград и по-късно се подстригва за монах под ръководството на свети Михаил Малейн. Истинското му дело обаче се разгръща в Света гора, където с щедрата финансова помощ на византийския император Никифор изгражда прочутия манастир „Великата лавра“. Светецът остава в историята и с извеждането на изобилен лечебен извор чрез силата на горещата си молитва, който и до днес носи неговото име, предава bta.bg.
В българския фолклорен календар обаче този църковен празник се преплита с дълбоки езически и земеделски вярвания, известни като Летен Атанасовден, Средлято или Жътвар. Народната митология описва Свети Атанас като господар на ледовете и сезоните, но с коренно различно поведение от зимния му образ. Докато през януари светецът съблича кожуха си на върха на планината, за да повика пролетта, днес той прави точно обратното – облича топлия си кожух, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и отива при Бога, за да измоли идването на зимата, тъй като годината вече се е преполовила.
„Атанас дойде и лятото си отиде“ – казват старите хора в някои региони, напомняйки, че денят бележи повратна точка в природата и дава официален старт на най-важния земеделски цикъл – жътвената кампания.
Празникът е съпроводен с поредица от строги ритуално-магически действия за омилостивяване на природата. В планинските райони, където реколтата зрее по-късно, се спазва традицията на т.нар. „кокоша църква“. Всяка грижлива домакиня задължително коли черна кокошка, за да предпази реколтата от огън и градушки. В Средните Родопи се организират мащабни общоселски курбани, а жените месят и раздават топли пресни погачи с молитва за благодатен дъжд и берекет. Регионалните традиции показват интересни различия: в западните български покрайнини Свети Атанас се почита като закрилник на орачите, докато в Източна България при суша масово се изпълняват обичаите „Пеперуда“ и „Герман“, отбелязва още етнографският портал rodnoto.bg.
Освен с богата обредност, денят носи огромна радост и в хиляди български домове, тъй като е повод за големи семейни тържества. Своя личен празник и имен ден днес посрещат всички, носещи имената: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко и Трайка.