Мистичният 1 юли: Денят на невидимите лечители и странстващите мощи

На първи юли Православната църква чества паметта на светите безсребърници Козма и Дамян. В народните традиции денят е извествен като „Свети Врач“ – празник на лечителите, знахарите и билкарите. Двамата братя посветили живота си на изучаването на лечебните свойства на растенията и се прочули с дарбата си да целят. Тъй като не търсели земно величие, слава или материално богатство, Иисус Христос ги благословил и ги надарил с чудотворна целебна сила.

Козма и Дамян носели изцеление за душите и телата, като помагали еднакво предано както на хората, така и на животните. Братята били изключително скромни и категорично отказвали да вземат пари или каквито и да е дарове от оздравелите, спазвайки строго Спасителовата заръка към апостолите: „Даром получихте, даром давайте“. Именно заради своя отказ от материално заплащане те останали в паметта на вярващите като „безвъзмездни лекари“ или „безсребърници“. Години по-късно над гроба им е издигнат храм, останал в историята с множеството извършени в него чудеса.

Завръщането на светеца-закрилник на България
На същата дата Българската православна църква отбелязва и едно от най-великите събития в духовната история на страната ни – тържественото връщане на мощите на светия преподобен Йоан Рилски Чудотворец от Търново обратно в Рилската обител.

След кончината на отшелника през 946 г., той е погребан в Рилския манастир, но малко след това цар Петър (927–969) нарежда мощите му да бъдат пренесени в Средец (днешна София), като се смята, че именно тогава най-големият български светец е бил канонизиран. През 1195 г. цар Асен пренася тържествено светинята в новата столица Търново.

През 1469 г. (тук си струва да отбележим една малка историческа подробност – в много масови текстове годината погрешно се изписва като 1496 г.), след като получават официално разрешение от султана, монасите от Рилския манастир успяват да пренесат мощите на своя патрон обратно у дома, където те почиват и до днес.