Прочистване или брутален шантаж? Адв. Екимджиев взриви ефира с истината за СРС-тата в съдебната система

Дебатът за истинските намерения зад съдебната реформа у нас придоби нови, силно притеснителни измерения. Поводи за сериозна тревога дадоха разкритията, че огромен брой съдии и прокурори са били подлагани на скрито наблюдение и подслушване чрез специални разузнавателни средства (СРС). Според водещи правни експерти, вместо да бори корупцията по високите етажи, този мащабен таен контрол се е превърнал в перфектното оръжие за изнудване и подчинение на неудобните в системата.

В ефира на Нова телевизия правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев изрази остър скептицизъм относно декларираната от управляващите политическа воля за прочистване на Темида. Според него вместо дълбок катарзис и радикално разтърсване на правосъдния апарат, обществото е свидетел на козметични, „еволюционни“ стъпки. Подобни мерки в най-добрия случай биха дали някакъв минимален резултат чак след години, което на практика капсулира сегашното статукво.

Парламентарен чадър над зависимите магистрати

Като ярък пример за липсата на желание за реална промяна, адвокат Екимджиев посочи скорошно решение на мнозинството в Народното събрание. Депутатите бързо отхвърлиха ключово предложение – при бъдещото попълване на състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към него, кандидатите да бъдат проверявани дали спрямо тях са прилагани СРС-та, или дали имат висящи и умишлено „замразени“ досъдебни производства.

Отказът на народните представители да ровят в тези досиета бе оправдан с аргумента, че така щяла да се наруши презумпцията за невиновност. По думите на правозащитника обаче, това е параван. „Това решение показва пълно неразбиране – или по-скоро умишлено нежелание да се разбере – колко опасни са хората с висящи дела или следени със СРС. Точно те биват поставяни в брутални зависимости“, категоричен бе адвокатът.

Информационният повод за коментара му дойде и от изнесения от съдия Владислава Цариградска анализ, според който срещу български магистрати са били издадени стряскащите 251 разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства. Тъй като официални ползватели на тези данни са прокуратурата и тайните служби, рискът масивите да се ползват за частни, сенчести и корупционни цели е огромен.

Удобните изпълнители и бизнесът със зависимости

Екимджиев обясни, че огромна част от тези секретни преписки се държат „на трупчета“ с единствената цел да се контролира поведението на съдиите. Архитектите на този модел държат зависимостите, за да опазят огромния корупционен ресурс, акумулиран през последните 15 години. „Това генерира удобни изпълнители на поръчки, тъй като кукловодите отлично знаят в кой момент и с какъв компромат могат да ги притиснат“, обясни той.

Правният експерт припомни, че още през далечната 2007 г. е осъдил България пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) именно заради масовите и неконтролируеми злоупотреби със СРС-та. Последвалото второ спечелено дело в Страсбург само е доказало, че държавата умишлено отказва да изгради работещ надзор върху събраната секретна информация.

Според него в момента дебатът за реформата умишлено се подменя и принизява до административни детайли – като например дали изборите в системата да се провеждат през уикенда и в кои зали. Като единствен изход от този порочен кръг, Екимджиев вижда приемането на радикално, еднократно и тясно таргетирано законодателство. То трябва да предвиди извънредни, символни мерки за бързо и безкомпромисно прочистване на самия връх на съдебната пирамида. В противен случай дълбоката държава ще продължи да възпроизвежда същите корумпирани модели.

Какво казва законът за СРС у нас?

Специалните разузнавателни средства (подслушване, проследяване, видеозаснемане и др.) в България могат да се използват единствено за разследване на тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години. Искането за тяхното прилагане се прави от прокурор или оторизиран орган на МВР и ДАНС, но задължително се разрешава от съдия. По закон събраната информация, която не се използва за целите на наказателното производство, трябва да бъде унищожена в строго определени срокове, за да се предотврати изтичането ѝ и превръщането ѝ в средство за политически или икономически шантаж.