Бъдещето на Черно море трябва да се решава по крайбрежието, а не в софийските кабинети
България трябва да има национална стратегия за развитието на Черно море, за да може тя да е генераторът на идеи и да дава посоката за развитие на целия регион. Около това мнение се обединиха участниците в публичната дискусия „Стратегически подходи за развитието на Черноморския регион и Национална визия на България за Черно море“, организирана от „Черноморски институт“ и Бургаския свободен университет.
Във форума участваха евродепутатът Кристиян Вигенин, Дико Диков - областен управител на Бургас, Марио Смърков - областен управител на Варна, Руслан Томов - областен управител на Добрич, Марин Киров - кмет на Царево, Румяна Аврамова - депутат от ПБ, Станимир Апостолов - зам.-кмет на Бургас, бившият областен управител на Бургас проф. Мария Нейкова, представители на академичните среди и бизнеса.
Форум на Черноморския институт и Бургаския свободен университет, посветен на инициативата за изграждане на национална визия за Черно море.
„Това е тема, която вълнува не само научната и изследователската общност, но и хората, чийто поминък е риболовът, предприятията, развиващи морската промишленост, туристическия бизнес в цялата му всеобхватност и най-вече държавата“, откри дискусията областният управител на Бургас Дико Диков.
„Стратегически подходи за развитието на региона и националната визия за Черно море са ключовото послание, което нашият форум ще изпрати, за да можем да изградим стабилна, комуникационна и координираща връзка между всички страни, работещи по проблемите на Черно море“, каза от своя страна проф. Маруся Любчева от „Черноморския институт“.
„Живеем в едно време, когато Черноморският регион се превърна в един от най-динамично развиващите се, но за съжаление с много предизвикателства в сектора на сигурността, което налага да имаме ответна реакция и действия, предотвратяващи тези рискове, за да развиваме дълбочинно синята икономика, да използваме науката като хоризонтален пример за развитието на региона, но преди всичко – да изградим националната визия за българските приоритети“, добави тя.
Ректорът на БСУ проф. Милен Балтов подчерта, че темата за развитието на Черно море е стратегическа за Европейския съюз и Европейската комисия. Той акцентира и върху символиката на днешното събитие, което се провежда под знака на Европейския морски ден. Проф. Балтов припомни, че преди осем години именно Бургас е бил домакин на едно от най-значимите европейски морски събития с близо 500 участници.
Вижте още във видеото:
Кметът на Царево Марин Киров също участваше активно в дискусията. Визионерски той посочи, че ако България иска успешна черноморска стратегия и визия, тя не може да остане само национален документ. Тя трябва да бъде съюз между държавата, науката и крайбрежните общини. Защото именно общините са тези, които ежедневно управляват връзката между хората и морето.
„Често говорим за Черно море през призмата на геополитиката, транспортните коридори, европейските политики и големите инвестиции. Това безспорно са важни теми. Но истината е, че бъдещето на Черно море се решава и на местно ниво – в общините по крайбрежието. Ние сме тези, които опазваме бреговата ивица. Ние изграждаме инфраструктурата. Ние посрещаме туристите, но и ние оставаме сами с местните общности. Ние управляваме последствията от климатичните промени и носим пряката отговорност за качеството на живот на хората по крайбрежието“, каза Марин Киров и посочи четири приоритета за черноморска стратегия.
Първият – опазването на природния капитал, защото без чисто море, съхранени плажове, защитени крайбрежни екосистеми няма как да се изгради устойчив туризъм.
Вторият – развитието на синята икономика. Черноморието не може да разчита единствено на летния сезон, но развитието трябва да бъде в партньорство с местните хора.
„Днес наблюдаваме все повече инвестиционни намерения в морето – аквакултурни ферми, енергийни проекти, проучвания за природни ресурси. Това са важни инициативи, но когато се случват без достатъчен диалог с местните общности, резултатът е съпротива. И тя е напълно разбираема. Последните случаи са от Царево и Приморско“, подчерта Марин Киров.
Третият приоритет са устойчивите и свързани крайбрежни общини. „В това отношение можем да се поучим от нашите съседи. В Турция черноморските градове работят в координация по въпросите на транспорта, пристанищната инфраструктура и крайбрежното развитие. В Румъния Констанца се развива като икономически и логистичен център за цялото крайбрежие, а не само като град със собствени интереси. Необходима е повече координация, повече съвместни проекти и повече регионално мислене“, добави кметът на Царево.
Четвъртият приоритет е по-силното участие на общините във формирането на националните политики, не просто във визията за Черно море.
„Черно море ще се развива, то е мястото, където се срещат интересите на глобални играчи, регионални държави и местни общности. Но в крайна сметка в днешния забързан и изпълнен с хибридни кризи свят печелят не най-големите, а тези, които имат ясна визия и постоянство да я следват. Въпросът е има ли България такава визия, дали ще бъде сред държавите, които определят посоката, или сред тези, които се съобразяват с нея“, допълни още кметът Марин Киров.