Тръмп сключи историческа сделка с Иран, но Израел бламира мира

Съединените щати и Ислямска република Иран официално обявиха влизането в сила на историческия „Меморандум за разбирателство от Исламабад“. Документът, съставен от 14 стратегически точки, има за цел да сложи край на опустошителната война в Близкия изток, започнала на 28 февруари тази година от Израел и САЩ, както и да отвори отново жизненоважния за света Ормузки проток.

Корабоплаването ще бъде възобновено, но условията за преминаване през най-важният морски път няма да са такива, каквито бяха преди войната. Преди минути говорителят на Министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаей каза пред Ал-Джазира, че Ислямската република заедно с Оман ще „начисляват такси за услугите“ там.

Вместо очакваната официална церемония в Швейцария, подписването на меморандума се случи по нетрадиционен и изненадващ начин. Американският президент Доналд Тръмп сложи електронния си подпис под документа във френския замък Версай веднага след края на срещата на върха на Г-7, докато иранският държавен глава Масуд Пезешкиан направи същото от Техеран. 

Посредник в този сложен процес бе Пакистан. Настоящото споразумение на практика удължава временното примирие, договорено на 8 април, с нови 60 дни, в рамките на които дипломатите трябва да изгладят огромните противоречия между Вашингтон и Техеран.

Сделката, която Тръмп постигна, обаче може да се нарече историческа. За първи път в историята страната, която по думите му е спечелила войната, ще плаща на уж победените средства в размер на 300 милиарда долара. Те обаче били от частни фондове и не били репарации, а инвестиции, като целта била възстановяване на щетите. В Техеран обаче също твърдят, че са победители, а Багаей изтъкна, че страната му ще следи за спазването на споразумението от страна на САЩ „без никаква снизходителност“ и няма да „изпълни“ ангажиментите си, ако Вашингтон „избегне задълженията си“.

Islamabad :18 June 2026.

Prime Minister of Pakistan Muhammad Shehbaz Sharif signed the Islamabad Memorandum of Understanding (Islamabad MoU)، as mediator.

The Islamabad MOU has been signed by President of USA Donald J. Trump and Iranian President Masoud Pezeshkian. pic.twitter.com/M0LKK9XoK8

— Prime Minister's Office (@PakPMO) June 18, 2026

 Срив в дипломатическия протокол променя срещата в Швейцария

Първоначално се очакваше висши делегации, водени от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф, да се срещнат лично в Бургенсток, Швейцария, за да дадат старт на 60-дневния преговорен период. В дипломатическите среди обаче настъпи хаос, след като стана ясно, че пакистанският премиер Шехбаз Шариф и катарският му колега вероятно няма да присъстват лично на форума.

Според строгите правила на международния протокол, ако лидерите медиатори не присъстват, нивото на делегациите на преговарящите страни автоматично се понижава, за да се запази дипломатическото равновесие. Източници от швейцарските служби за сигурност потвърждават, че мерките за сигурност в Бургенсток остават драконовски, но преговорите най-вероятно ще преминат на техническо ниво или ще бъдат преместени в Женева.

Какво съдържа 14-точковото споразумение?

Въпреки че физическо копие на договора все още не е публикувано официално, американската администрация разкри основните параметри на сделката. Според анализаторите обаче, текстът е умишлено оставен неясен в ключови моменти, за да може и двете страни да се обявят за победители пред вътрешната си аудитория.

Казусът с Южен Ливан и Израел: Първата клауза изисква незабавно спиране на огъня на всички фронтове, включително в Ливан. Големият абсурд обаче е, че Израел не е страна по този меморандум. Тел Авив вече обяви чрез министъра на отбраната Израел Кац, че армията им (ЦАХАЛ) ще остане в буферните зони на Ливан и Газа за „неограничен период“. 

Експертите предупреждават, че ако Тръмп не използва целия си политически натиск над Бенямин Нетаняху, Иран ще поднови ракетните удари по израелските градове, а споразумението ще се срине.

Точка втора от документа задължава САЩ и Иран да зачитат суверенитета си и да не се бъркат във вътрешните си работи. Това показва, че Тръмп се е отказал от идеята за сваляне на клерикалното правителство в Техеран, въпреки че в началото на войната обещаваше „свобода за иранския народ“.

 Битката за Ормузкия проток и петрола

Вашингтон се ангажира да вдигне морската блокада над Иран в рамките на 30 дни. От своя страна Техеран обещава свободно преминаване на танкери за 60 дни. Иранският преговарящ Галибаф обаче вече заяви, че протокът няма да се върне към довоенните условия и Техеран, съвместно с Оман, ще налага „такси за услуги“. Проследяващите системи MarineTraffic вече уловиха първия френски танкер за втечнен газ „Мрайх“, който премина успешно през протока на път от Катар за Пакистан. Джей Ди Ванс отчете, че веднага след подписването през спорните води са преминали 12,5 милиона барела петрол.

 Ядреният компромис, милиардите репарации и черният облак на недоверието

По отношение на ядрената програма Иран потвърждава, че няма да създава атомна бомба. Вместо обаче Вашингтон да конфискува иранските запаси от 60% обогатен уран (около 440 кг), Тръмп изглежда се е съгласил на компромис – материалът да бъде разреден и върнат до нива за мирна ядрена енергия (3-5%) на място в Иран, под строгия надзор на МААЕ. Така се изпълнява директивата на иранския върховен лидер Моджтаба Хаменей уранът да не напуска страната.

В икономически план меморандумът предвижда създаването на огромен международен фонд от 300 милиарда долара за възстановяване на иранската икономика. Доналд Тръмп побърза да уточни пред републиканците, че американските данъкоплатци няма да дадат нито цент – парите ще бъдат изискани като дарения от богатите арабски държави в Персийския залив.

Паралелно с това стои въпросът за замразените активи на Иран. Докато в САЩ се говори за суми от 100-120 милиарда, професор Мостафа Кошчешм от Техеранския университет разкри пред Ал-Джазира, че реално блокираните пари са едва 24 милиарда долара, тъй като Ислямската републиа отдавна е разработила алтернативни SWIFT и банкови механизми за заобикаляне на санкциите.

Несигурност на пазарите и бунт в Белия дом

Новината за сделката веднага оказа влияние върху световната икономика, като цената на суровия петрол сорт Brent падна с 1,9% до 78,02 долара за барел. Пазарите обаче остават силно волатилни заради непредвидимото поведение на американския президент. Само ден по-рано Тръмп заплаши, че „ще хвърля бомби право по главите им“, ако иранците не се държат прилично, което за кратко изстреля петрола над 81 долара.

Във Вашингтон настроението е изключително мрачно. Републиканската партия е дълбоко разделена от хода на своя лидер. Докато лоялният сенатор Тим Скот определи сделката като „триумф за глобалната стабилност“, крилото около Ники Хейли изрази остро възмущение. „Неразбираемо е защо ще даваме милиарди на режим, който до вчера сочехме за основен враг“, коментира бившата посланичка в ООН. 

Междувременно американският министър на отбраната Пит Хегсет предупреди от Брюксел след среща на НАТО, че Пентагонът има пълна готовност да наложи „желязна блокада“ и да възобнови войната в секундата, в която Техеран наруши споразумението.

 Защо Ормузкият проток управлява света?

Ормузкият проток е най-важният стратегически морски коридор на планетата. Той свързва Персийския залив с Оманско море и Индийския океан. През този изключително тесен пролив (едва 33 км в най-тясната си точка) преминава близо една пета (20%) от общото потребление на петрол в световен мащаб и над една трета от втечнения природен газ (LNG). Всяка военна блокада или затваряне на протока автоматично води до шоково поскъпване на горивата в глобален мащаб, което засяга директно цените по бензиностанциите в Европа и България, предизвиквайки скок в инфлацията.