Горската система е в тежко финансово състояние след 3 години бездействие

Инж. Деян Белемезов е новият директор на Югоизточното държавно предприятие-Сливен. Бе назначен по време на служебното правителство малко преди последните парламентарни избори. Той е на 55 години, женен с две деца и две внучета. Роден е в град Николаево, Старозагорска област. Магистър със специалност „Горско стопанство” от Лесотехническия университет, той има близо 30 години стаж в системата. Говорим с него за състоянието на горските стопанства и проблемите в системата, които се трупат с годините.

Инж. Деян Белемезов поема поста директор на Югоизточно държавно предприятие – Сливен

- Инж. Белемезов, преди много години сме идвали в този кабинет и познаваме работата на ЮИДП. На какво се дължи сега това раздвижване в централата?

- Както в едно семейство - когато всичко е добре финансово, цари спокойствие. Когато не е добре - спокойствието е малко или въобще липсва. В момента, за съжаление, горската система е в много тежко финансово състояние и ЮИДП-Сливен не прави изключение.

- На какво се дължи това, за директорите на горските предприятия се знае, че сте като царе - и финансово, и като власт?

- Никога не е имало всъщност такъв момент в горската система. В повечето случаи, за които и говорите, за мен е било преекспонирано. В много малки периоди в последните 25 години икономическата конюктура, свързана с, да речем, дърводобива, е била такава, че да се трупат огромни печалби и директорите на което и да е предприятие да е разполагал с огромни средства. Не знам защо през годините се налагаше това мнение, къде основателно, къде не - че, видите ли, в тези предприятия се концентрират огромни средства и директорите правят каквото си искат. И едва ли не, дори не вдигат телефона на министъра...

- Казахте 25 години. Откога сте вие в тази система, че говорите за четвърт век?

- Системата я познавам в детайли. От повече от 25 години съм в нея. Първата ми длъжност беше технически ръководител на обекти - обикновен горски. През годините не съм пропуснал почти нито една стъпка. Преминал съм през длъжност базов разсадник в с. Ветрен, община Мъглиш, Старозагорско, с което много се гордея. Това е и най-дългозаеманата ми длъжност. Искам да кажа, че опитът и това, което ви коментирам на този етап, не идва от никъде. Изградил съм си мнението, което ви споделям, през годините и съм твърдо убеден в това, което казвам. Бях и директор на Териториално поделение, зам.-директор бях на ДГС „Стара Загора”.

- Какво заварихте тук, вече като директор на ЮИДП-Сливен? Влязохте тук преди по-малко от 2 месеца.

- Мислех си, че финансовото състояние не е чак толкова зле. Знаех, че е зле, но не чак толкова. Това е големият проблем. Не е документално, не е че нещо не е вършено, както трябва. Сметките просто са празни и няма как да кажа друго.

- Защо са празни? Как си го обяснявате?

- От втората половина на 2023 г.стана ясно, че имаме проблем в горската система. Той е от една страна заради намаленото търсене на дървесина - най-вече за технологична преработка. Това е основната дървесина, с която ЮИДП разполага. Няма да се ангажирам с цифри.

- И износ ли няма?

- Много рядко горската система е изнасяла дървесина. Изчезвала българската гора заради износ. Истината е, че на общия фон България е изнесла много малко дървесина.

- Кои предприятия не изкупуват?

- Проблемът дойде, в момента, в който най-големият преработвател на дървесина  у нас - „Монди”, реши да преустанови работа. Това беше решение на управителното тяло на холдинга - че може да се лиши от завода в България. Той беше базиран в Стамболийски. „Монди” обработваше 1 млн. кубика дървесина годишно. Основният предмет на производство при тях е хартията. Основното количество, което влизаше при тях, беше иглолисна дървесина.  С преустановяването на работата на завода в Стамболийски се получи дисбаланс - предлагането на технологичната дървесина стана по-голямо от търсенето. Все пак сме в пазарна икономика и съответно цената тръгна надолу. Към този момент нямаме проблем с търсенето, а проблем с цената. 

- Евтино я продавате?

- Много евтино я купуват, но това е цената.

- Кои са ви конкуренти?

- На практика нямаме. Много малко количество дървесина е предмет на внос у нас. Има такава - от Румъния и някои казват дори Украйна. Но това е малко на общия фон. Конкуренти ни се явяват общините, които имат горски територии и снабдяват местното население с дървесина. Горските кооперации също - там влизат частни гори и работят. Но те не са фактор.

- За какво служи технологичната дървесина? Отживелица ли е това?

- Не е изобщо отживелица. Всички мебели, произведени в повечето домове, са ПДЧ, МДФ - все плоскости, които се произвеждат от технологична дървесина. От такава се превят и пелети, целулоза, хартия.

- Трябва да търсите други източници, за да продавате това, което произвеждате? Какво предстои, няма и контрабанда?

- Няма. На мен не ми е известна друга система в България, която е толкова прозрачна. Превозните билети са електронен формат, правят се снимки на композициите, на камионите и товара им. Всичко това се качва. Всичко може да се провери по всяко едно време. Има генерирани координати на мястото, от което се издава превозният билет. Не знам колко по-светло може да стане. То и в момента ни затруднява в огромна степен. Горският трябва да отиде на място да направи снимки, ходи се на 5-10 места. Има точно определени насаждения. После качва в системата и тя е достъпна за всички. Хората, които са натоварили камионите, чакат нашият служител. Това всичко води до много разходи. Говорим за черни пътища - амортизацията на автомобилите е огромна, гориво, заплати. Всичко това се прави в името системата да е светла. 

- А имате ли кадри?

- Не и това е другият огромен проблем. От доста време насам професията не е атрактивна поради ред причини. Заплащането не е достатъчно. Накрая на деня всички работим за една заплата. Поради финансовите сътресения, които сега преживяваме, няма как и да се повишат заплатите. Това води до загуба на кадри и то млади кадри. Наскоро направих справка за възрастовата структура на ЮИДП. За мой най-голям ужас се оказа, че от 1158 човека личен състав, във възрастовата група до 25 години имаме общо 12. В следващата група 25-35 г. са 112. Повече от 40% са в групата на 56+ г. Нищо радостно няма в това. Разбира се, проблемът е огромен.

- Вие бяхте назначен от служебното правителство. Министърът тогава беше много прецизен в това отношение. Сега се очаква да се задържите на този пост.

- Дали ще остана, не го решавам аз. Каквото такова.

- Какво мислите, че трябва да се случи сега - за бъдещето?

- Това е въпросът за 1 млн. евро. Анализът е направен и причините да се стигне до тук са ясни. Непредприемането на действия при надвиснала опасност от втората половина на 2023 г., липсата на политически решения. Управленските решения при тази несигурност се взимат много трудно - когато се с менят правителства през няколко месеца. Затова и не се взимат. Липсата им тогава, по-късно дават съответните резултати.

- Колко области обхваща ЮИДП-Сливен?

- Бургас, Ямбол, Сливен, Хасково, Стара Загора.

- Има ли други предприятия в по-добро финансово състояние?

- Не бих казал. Може би много малко по-добре е Смолян. Там е поради естеството на горите, които стопанисват. Има скъпа дървесина.

- Оправдани ли са там космическите заплати на служителите? 13-15 хил. евро - оповестиха ги?

- Това категорично не е вярно! За мен това част от предприетата преди много години атака срещу горската система. 14 000 евро нито аз, нито които и да е от шестимата директори в страната, не получава.

- Обиди ли ви това?

- Когато го обявиха по БНТ за пръв път замълчах поради простата причина, че тогава не знаех каква е заплатата - бях назначен от една седмица. Не бях стигнал до там да задам въпрос към главния счетоводител колко ми е заплатата. Сега вече го попитах и видях за какво става въпрос. Говорим за малко над 5000 евро - далеч от 14 000 евро. В Смолян е нормално да е малко повече, поради причините, които ви казах.

- Познавахте ли Пейчо Върбанов и що за човек беше той?

- Знам кой е. Бил съм на съвети с него. Като ръководител знам само, че е бил много силен ръководител. Чувал съм и други неща, но не мисля, че трябва да ги споделям. За мен той не беше лош човек. Но и времената бяха много различни. За съжаление.