Сделка или удари: Тръмп ги отмени, но в Иран са готови за бой

В Близкия изток бе избегната нова опустошителна вълна от насилие, след като американският президент Доналд Тръмп обяви неочакван обрат и отмени планираните за тази нощ удари, съобщава Ал-Джазира. Часове след като отправи смразяващи заплахи за масирани бомбардировки и тотална икономическа обсада на ислямската република, властелинът на Белият дом официално отмени военните удари. По думите му решението идва след интензивни, проведени в последния момент дипломатически преговори „на най-високо равнище“ с иранското ръководство, подпомогнати от ключови регионални посредници.

Хронологията на една напрегната нощ и заплахите на Белия дом

Преди да се стигне до временното деескалиране на напрежението, американският държавен глава демонстрира изключително твърд тон. Тръмп бе предупредил публично, че САЩ се подготвят да ударят Иран „много здраво“, като визираше изсипването на тежки бомбардировки. В свои изявления той отиде още по-далеч, заплашвайки, че Вашингтон ще поеме пълен контрол над критичната енергийна инфраструктура на страната. На прицел беше поставен стратегическият остров Харг – икономическото сърце на Иран, разположено в Персийския залив. Островът обработва над 90% от иранския износ на петрол (близо 950 милиона барела годишно), предимно за азиатските пазари, и евентуална американска окупация би означавала фактически колапс на иранската икономика.

Реакцията на Техеран обаче беше незабавна и категорична. Обединеното военно командване на Иран (централата „Хатам ал-Анбия“) излезе с остро предупреждение, превърнало се в заплаха за глобалния пазар: „Изнасянето на петрол и газ в региона ще бъде възможно или за всички, или за никого“. Опитът за американски контрол над пазарите беше посрещнат с готовност за тотална блокада на корабоплаването. Напрежението вече се бе пренесло и на терен, след като Корпусът на пазителите на ислямската революция (КПИР) атакува с дронове и ракети 18 обекта в американски бази в Кувейт, Бахрейн и Йордания, нанасяйки сериозни материални щети по летищната инфраструктура в Кувейт и ранявайки цивилни в Манама.

Совалката на посредниците и споразумението

Ввъпреки войнствената реторика, зад кулисите се проведе мащабна дипломатическа операция, координирана от Катар, Саудитска Арабия, Египет, Турция и Пакистан. Иранска делегация, включваща заместник-министъра на външните работи, проведе индиректни преговори с представители на САЩ в Доха.

Резултатът от този натиск доведе до съобщението на Тръмп в социалната мрежа Truth Social: „Въз основа на факта, че дискусиите с Ислямска република Иран достигнаха до най-високото ниво на иранското ръководство и бяха одобрени, аз, като президент на Съединените щати, отменям планираните удари и бомбардировки срещу Иран“. Тръмп уточни, че подготвяното споразумение е съгласувано в детайли от широк кръг държави, включително САЩ, Израел, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Турция и Пакистан. Той обаче подчерта, че военноморската блокада срещу Иран остава в пълна сила, докато сделката не бъде окончателно разписана.

Скептицизъм в Техеран и критики в САЩ

Въпреки оптимистичния тон на Вашингтон, в Техеран цари дълбок скептицизъм и армията остава в бойна готовност. Али Акбар Дареини, изследовател от Центъра за стратегически изследвания в иранската столица, коментира пред Ал-Джазира, че „нищо на терен не се е променило“. Според него Иран няма да се огъне под натиск и САЩ първо трябва да предприемат реални мерки за изграждане на доверие, вместо да практикуват „преговори с бомби“. Анализаторите в Иран разглеждат настоящия конфликт като война за оцеляване на държавата, в която няма „червени линии“.

В самите Съединени щати политиката на Тръмп също понесе критики. Бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън заяви, че президентът е паднал в капан, който сам е заложил, тъй като действията му отразяват липса на ясна дългосрочна стратегия. Болтън определи идеята за физическо превземане на иранския енергиен сектор като „нереалистична и погрешна“.

Междувременно Световната банка предупреди, че ако конфликтът в Близкия изток ескалира до пълномащабна война, това ще свие глобалния икономически растеж за 2026 г. до рекордно ниските 2.5% – нива, невиждани от ерата на COVID-19 пандемията, поради шоковото поскъпване на енергоносителите и скока на инфлацията.