Парламентарните избори в Армения решават геополитическия курс между Русия и Запада
Армения провежда днес ключови парламентарни избори, които международните наблюдатели определят като исторически тест за бъдещата геополитическа посока на страната. Изборният ден ще очертае не само бъдещите отношения на Ереван с Русия и Запада, но и съдбата на мирния процес с Азербайджан. Вотът е от решаващо значение за настоящия премиер Никол Пашинян, който застава начело на държавата след „Кадифената революция“ през 2018 г., предава информационният портал focus-news.net.
Лукашенко предупреди Армения да не върви по пътя на Украйна
През последните години правителството в Ереван ускори процеса по постепенно дистанциране от Москва, като паралелно с това задълбочи институционалното си партньорство с Европейския съюз. Външнополитическият курс на Пашинян е насочен към изграждане на изцяло нов модел на национална сигурност след загубата на Нагорни Карабах. Провеждането на вота съвпада с момент на дълбоко преосмисляне на арменската държавност и търсене на нов регионален баланс в Южен Кавказ, поради което изборните резултати се следят с повишено внимание от Баку, Анкара, Брюксел и Вашингтон, съобщиха от външнополитическия отдел на bta.bg.
Социологическите проучвания сочат, че управляващата партия „Граждански договор“ остава фаворит с подкрепа от около 30%. Този резултат обаче означава, че премиерът едва ли ще успее да формира самостоятелно правителство, което ще усложни прокарването на необходимите конституционни реформи за окончателното сключване на мирното споразумение с Азербайджан. Големият брой нерешили гласоподаватели в страната прави крайния изход непредвидим, като експертите не изключват сложни коалиционни преговори, политическа блокировка или провеждане на втори тур, информира първоизточникът на данните.
Основният политически сблъсък се води между проевропейския курс на Пашинян и опозиционните сили, настояващи за възстановяване на традиционно тесните връзки с Москва. Алиансът „Армения“, ръководен от бившия президент Роберт Кочарян, защитава тезата за по-тясна стратегическа координация с Русия и по-твърд подход към териториалните въпроси. Сериозен опозиционен фактор е и коалицията „Силна Армения“, свързана с милиардера Самвел Карапетян, както и прагматичната формация „Процъфтяваща Армения“ на Гагик Царукян. Натискът от страна на Кремъл се засилва, тъй като руските компании все още контролират ключова инфраструктура в страната, включително железопътната мрежа и АЕЦ „Мецамор“, а в Гюмри остават разположени около 3000 руски военнослужещи, предава euronews.bg.
Сериозното напрежение между Москва и Ереван ескалира след събитията от периода 2020-2023 г., когато разочарованието от руската пасивност по време на азербайджанските офанзиви разклати доверието в Русия като гарант за сигурността. В отговор Армения замрази участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност и замени руските оръжейни доставки с внос от Индия и Франция. Преди броени дни Русия извика за консултации посланика си в Армения и наложи търговски ограничения върху арменски стоки. Въпреки това, стремежът към Запада бе демонстриран на 5 май 2026 г., когато в Ереван се проведе първата среща на върха ЕС - Армения, потвърдила стратегическото сближаване в сферата на сигурността и икономиката, обобщава независимият анализ.