Министърът на културата: НДК има 48 млн.евро задължения, директорската заплата - 14 000 евро на месец
Националният дворец на културата е приключил 2025 година с над 48 млн. евро непокрита счетоводна загуба, а спрямо предходната година отрицателният финансов резултат е нараснал с 502%. Това обяви министърът на културата Евтим Милошев на специална пресконференция, посветена на състоянието на държавното дружество.
По думите му в НДК се наблюдава трайна тенденция към намаляване на собствения капитал, увеличаване на разходите за външни услуги, персонал и други пера без ясна обосновка.
„Дружеството е на загуба от 49 млн. евро, но въпреки това ми беше обяснено, че държавата не носи отговорност за неговите задължения и то само поема финансовия риск за дейността си. Не разбирам как не се носи отговорност за нещо, което е държавно имущество“, заяви Милошев. Той подчерта, че в дружеството е апортиран целият сграден фонд на НДК, а управлението му е поверено на петчленен Съвет на директорите.
Министърът посочи още, че към 31 март 2026 година разходите по перото „Други разходи“ възлизат на около 1,2 млн. евро, което според него е показателно за задълбочаващите се финансови проблеми.
„Загубите обезценяват активите на дружеството. С тази загуба се обезценява самият НДК, което е изключително тревожно“, каза още Милошев.
Той насочи внимание и към възнагражденията на ръководството. Според представените данни през 2025 година петимата членове на Съвета на директорите са получили общо над 304 хил. евро, докато през 2023 година сумата е била малко над 103 хил. евро.
По думите му възнагражденията не само са нараснали, а са били утроени в нарушение на закона. Милошев твърди, че с протокол от 5 август 2025 година, подписан от тогавашния заместник-министър на културата доц. Тодор Чобанов, е била променена методиката за определяне на заплатите, което е позволило значителното им увеличение.
Министърът съобщи, че изпълнителният директор на НДК Андрияна Татарова получава месечно възнаграждение от близо 14 хил. евро, както и ваучери за храна на стойност 102 евро месечно.
Според Милошев членовете на Съвета на директорите сами са определяли размера на възнагражденията си чрез промяна на методологията за оценяване, което е довело до постоянно увеличение на заплатите въпреки влошаващите се финансови резултати на дружеството.
„При постоянно увеличаваща се загуба възнагражденията растат“, коментира той и обяви, че още следващата седмица ще издаде заповед за отмяна на решението, с което е променен механизмът за формиране на заплатите.
Като част от мерките за контрол върху управлението на дружеството министърът съобщи, че ще бъде назначен прокурист, който да управлява НДК съвместно с изпълнителния директор.
Дойче бан (100% държавта) години наред е на загуба, но бордът на шефовете взимат милион до над два милиона годишно.
И това не са оперативните директори, а назначени от държавага нищоправци каго урсулата, които се събират максимум (обикновено веднъж на няколко месеца) веднъж седмично за час да пият кафе.
Та така е в ес. Свиквайте.
Какво са правили надзорните и контролните органи?
Как са одобрявани годишните отчети?
Защо сигналите не са били забелязани по-рано?
Кой е гласувал назначенията и продължаването на мандатите?
• Ако има нарушения на закона – административна, имуществена или наказателна отговорност според конкретните факти.
• Отговорността трябва да е конкретна за хората, които са вземали решенията, а не да се размива в абстрактното "системата е виновна".
Много хора се концентрират върху заплатата от 14 000 евро, но при загуба от близо 49 млн. евро това е по-скоро символ на проблема. Същественият въпрос е: кой е взел решенията, довели до тези резултати, на какво основание са били взети и какви последствия ще има за отговорните лица, ако се установят нарушения или груба некомпетентност.
Именно липсата на последния елемент – реална персонална отговорност – често поражда най-голямото обществено недоволство при подобни случаи.
• Кои разходи са се увеличили и защо?
• Има ли неизгодни договори, завишени цени или лошо управление?
• Има ли нарушения на нормативната уредба?
• Публикуване на отчетите и одитите
• Не само обобщени числа от пресконференция, а пълните финансови отчети, докладите на одиторите и решенията на управителните органи.
• Така всеки може да види дали става дума за реални загуби от дейността или за счетоводни операции и обезценки.
Има разминаване между интересите на ръководството и интересите на собственика (държавата), ако възнагражденията са се увеличавали независимо от финансовите резултати.
Системите за контрол от страна на принципала (в случая Министерството на културата) изглежда не са работили ефективно достатъчно рано.
Ако действително е имало нарушение на нормативните правила при определянето на възнагражденията, това вече е въпрос не само на ЛОШО УПРАВЛЕНИЕ, а и на АДМИНИСТРАТИВНА ОТГОВОРНОСТ.
текуща оперативна дейност,
еднократни счетоводни обезценки,
стари задължения,
съдебни спорове,
кредити,
или комбинация от тези фактори.
Без финансовия отчет не може да се прецени дали става дума за реален паричен срив или за счетоводен ефект.
Накратко: ако числата са верни, основният проблем не е директорската заплата от 14 000 евро сама по себе си, а фактът, че дружество с десетки милиони загуби е увеличавало възнагражденията на ръководството си вместо да подобрява финансовите резултати. Това е въпрос на управление и контрол, а не просто на размера на една заплата.
Има нарушения на правилата за Възнагражденията!!!
Незабавни Проверки от Агенция за Държавна Финансова Инспекция, Сметна Палата и Прокуратурата!!!!
Защо Държавтите институции НЕ СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА, А ДЪРЖАВТИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ПОЛУЧАВАТ НЕПРАВОМЕРНО ЗАПЛОТИ ЗА БЕЗДЕЙСТВИЕ???!!!
Но когато активите са държавни и собственик е държавата, обществото очаква държавата да упражнява контрол и надзор.
Ако управителите сами са променили методиката така, че да увеличат заплатите си въпреки лошите резултати, това е сериозен проблем на корпоративното управление.
Краденето от Обществени поръчки по време на управлението на любимата ти партия, начело с безкнижния простак.
ВИДОВ ДЕН ДОЙДЕ.