Коя партия колко ще загуби след орязването на субсидиите

Новото финансово орязване на партийните субсидии нанася най-осезаем удар върху самата управляваща партия Прогресивна България, която ще получи с милион и половина евро по-малко от полагащите ѝ се по старата схема близо 5,91 милиона евро.

Формацията на Румен Радев, за която гласуваха 1 444 920 избиратели, ще разпредели чисто 4 334 760 евро със своите коалиционни мандатоносители от ПД Социалдемократи, Социалдемократическата партия и Движение Нашият народ. Сериозни поражения отчитат ГЕРБ-СДС, чиято субсидия пада на 1,301 милиона евро от очакваните 1,774 милиона, отбелязвайки огромен срив спрямо получаваните в предходния парламент над 2,62 милиона евро.

Най-драстичен е пропорционалният колапс при ПП "Възраждане", които след тегленето на чертата губят две трети от парите си и от 1,33 милиона слизат на едва 413 хиляди евро. Движението за права и свободи също претърпява сериозно свиване на средствата, като вместо досегашните 1,146 милиона евро ще вземе само 692 хиляди евро. Минимални са щетите за коалицията ПП-ДБ, която единствена отбеляза по-висока изборна подкрепа, но въпреки това държавният им дял се свива от 1,415 милиона в 51-ото Народно събрание до 1,226 милиона евро при новата ставка.

Тази промяна стана факт, след като Народното събрание гласува партийната издръжка до края на текущата година да бъде фиксирана на точно 3 евро за всеки получен глас. До момента политическите играчи получаваха по осем лева, което е равностойно на 4,09 евро. Това свиване на бюджетите беше прокарано с мнозинство от 136 народни представители от Прогресивна България и ДПС, докато 11 депутати от Възраждане бяха против, а 55 представители на ГЕРБ, ДБ и ПП избраха да се въздържат. Решението се явява единствената икономическа мярка на управляващото мнозинство, която успя да оцелее по време на бюджетните дебати.

Правото на такова подпомагане от хазната се полага на формациите, преминали границата от 1% на вота, а за коалициите изискването е задължително да са прекрачили прага на парламента. Поради това в настоящия законодателен орган пари ще получават Прогресивна България, ГЕРБ-СДС, ДПС, ДБ, ПП, Възраждане, МЕЧ и Величие. Всички тези одобрени организации са събрали общо 2 861 232 действителни гласа. По старите разпоредби държавата трябваше да им изплати малко над 11,7 милиона евро, докато по новите правила сумата ще бъде едва 8 583 696 евро.

Тази разлика спестява на националния бюджет сумата от точно 3 118 742,88 евро на годишна база. Тъй като тези средства традиционно се превеждат на четири отделни части през годината, а изборите бяха проведени на 19 април, партиите реално ще вземат три четвърти от общата субсидия. С оглед на това изчисление, за оставащата част от 2026 година чистата икономия за хазната ще надхвърли 2,3 милиона евро. За сравнение, през предходното 51-о Народно събрание политическите сили са получили общо 13 419 738 евро за целия си мандат от година и половина.

Настоящата редукция на сумите е поредното прекрояване на правилата за партийно финансиране в по-новата история на страната. В далечната 2012 година субсидията беше закотвена на 12 лева за глас, след което беше намалена минимално до 11 лева. В резултат на инициирания от Слави Трифонов национален референдум, през 2019 година за кратък период партийният глас беше свален до само едно левче. Само година след това обаче политическите централи си върнаха старите нива и поддържаха ставката от 8 лева чак до днешния ден.

В същия ден управляващите направиха крачка назад от друга планирана реформа, предвиждаща удържането на по две евро от парите на всеки български пенсионер. Новите пенсионни плащания обаче ще бъдат изчислявани без досегашния ковид бонус. Премиерът Румен Радев пръв информира обществеността за това решение, декларирайки твърдо, че парите за старини и майчинските обезщетения няма да бъдат коригирани в отрицателна посока. По-малко от час след това изявление представителят на управляващите Проданов изложи пред медиите конкретната формулировка на предложението на Прогресивна България.

Подложен на сериозен обществен и политически отпор, управляващият екип се отказа и от намерението си за разширяване на лимита за нов държавен дълг с 3,8 милиарда евро. Това решение беше финализирано вчера след спешни разговори между Проданов и финансовия министър Гълъб Донев. Натискът върху вносителите започна още преди свикването на ресорната бюджетна комисия, която разглеждаше финансовите промени на второ четене. В крайна сметка от целия пакет икономии оцеля единствено свиването на партийните каси.