Финансовата илюзия се разпадна: Реалният дефицит на България е 7,4%

Финансовият министър Гълъб Донев обяви, че рекламираните през изминалите пет години бюдтети с дефицит от едва 3% всъщност се дължат на мащабни прехвърляния на плащания към следващи периоди. Това се случи на извънреден брифинг, даден след днешното редовно заседание на МС.

Според Донев текущата финансова реалност в страната показва дефицит от 7,4%, което се равнява на над 1,5 милиарда евро, ако се запазят сегашните политики без консолидация на държавните разходи. Към тази сума се добавят и още 2,2 милиарда лева под формата на неразплатени разходи за вече изцяло фактурирани, но все още неизплатени дейности.

Министърът категорично дефинира тези средства като "разходи, скрити по чекмеджетата", които едва в настоящия момент започват да излизат наяве пред обществото.

Всички тези отлагани през 2024, 2025 и 2026 година плащания излязоха наяве веднага след встъпването в длъжност на редовното правителство на 8 май 2026 година. Във връзка с разгорилия се обществен дебат финансовият министър коментира подробно очакванията си за предстоящата реакция от страна на европейските институции.

„Много внимателно следя дискусията, която се разгоря през последните дни по повод очакваната процедура, която Европейската комисия ще обяви с доклада за Европейския семестър - процедура при свръхдефицит. За мен и за „Прогресивна България“ това е предизвестен сценарий“, посочи той.

Донев изрази сериозно недоумение от силното учудване на политическите фигури, които всъщност носят пряка отговорност за завареното тежко финансово състояние. „Прави ми впечатление, че той предизвиква силна изненада преди всичко у отговорните за настоящата финансова ситуация. И колкото по-агресивна е политическата интонация, с която се предлагат магически решения, толкова по-съпричастни към проблемите изглеждат анализаторите и коментаторите на решенията, довели до тази ситуация“, заяви още Донев.

Ръководителят на ведомството уточни, че във въпросните 2,2 милиарда лева се включват изцяло фактурирани, но неразплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“, заедно с редица общински обекти, заложени в Закона за държавния бюджет. Допълнителен сериозен проблем се явява фактът, че служебното правителство е пропуснало крайния срок 30 април тази година за представяне на годишния доклад перед Европейската комисия относно фискално-структурния план за периода от 2025 до 2028 година. Поради тази причина абсолютно всички нови заключения в днешния официален доклад на Европейската комисия се базират единствено на финансовите отчети от изминалата 2025 година. Това означава, че натрупаните през текущата година тежести остават напълно скрити за външните наблюдатели в Брюксел.

Финансовият министър изрично подчерта този сериозен пропуск в отчетността на предходната служебна власт пред нашите европейски партньори. „В тях не са включени онези непредвидени разходи, както и разходите, които вече са направени и се очаква да бъдат фактурирани и предявени за плащане през 2026 година. Служебното правителство или не искаше, или не успя да извърши консолидация на държавните разходи и съответно прехвърли горещия картоф на редовното правителство. Комисията разполага единствено с данните и отчетените разходи за 2025 година, на базата на които ще обяви очакваните нива на дефицита за 2026 и 2027 година“, обяви финансовият министър.

Според подробния фискален анализ на Донев държавната хазна е била подложена на системен натиск в продължение на години поради безконтролното нарастване на парите за заплати в публичния сектор, социалните издръжки и различните компенсации. Основната причина за този развой се крие в стремежа на тогавашните управляващи мнозинства да си осигурят бързо одобрение от страна на конкретни обществени прослойки. В резултат на тези популистки действия натрупаната крайна финансова сметка накрая ще трябва да бъде платена солидарно от абсолютно всички български граждани.

В подкрепа на своите изводи ръководителят на финансовото министерство изложи подробни аргументи за липсата на дългосрочно планиране в държавния бюджет. „Увеличаването на разходите за заплати, социални плащания и компенсации не е било обвързано с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране. Не са били предприети и необходимите реформи, които да съпътстват ръста на тези разходи“, обясни тогава министърът.

Той допълни, че сериозното разминаване между постъпленията и харчовете е продиктувано и от дълбоки структурни дефекти в самата икономическа система на страната. „Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които е нараствала разходната част. Структурни проблеми като сивата икономика, данъчните и осигурителните измами, укриването и невнасянето на данъци и осигуровки, както и недостатъчната ефективна събираемост на публичните вземания продължават да оказват натиск върху фискалната стабилност“, отбеляза Гълъб Донев.

Като друг сериозен недостатък министърът отчете крайната непоследователност в националната инвестиционна политика и тоталната липса на ясна стратегическа визия за икономическото развитие. Фокусът е бил насочен предимно към вътрешни капиталови инвестиции без реален наличен ресурс, вместо да се заложи на европейски проекти, носещи дългосрочен растеж и заетост. Ситуацията се влошава допълнително от лошо управление на държавните пари, непрозрачни обществени поръчки, корупционни практики и липса на текущ фискален контрол. Хроничната политическа нестабилност и честата смяна на правителства окончателно са прекъснали приемствеността в управлението и са задълбочили бюджетната несигурност.

Финансовият министър изрази предположение, че официалното решение за поставяне на България под засилено наблюдение ще бъде обявено още в утрешния ден. В тази сложна обстановка той очерта следващите спешни стъпки, които кабинетът предприема за стабилизиране на ситуацията и свиване на разходите. „В момента се намираме в деня след края на празненството. Три дни яли, пили и се веселили. Сега предстоят трудните и отговорните решения - тези, от които редовното правителство не бяга. Предстоят ми срещи с представители на национално представителните работодателски и синдикални, както и с браншовите организации, за да обсъдим и предприемем конкретни мерки за консолидация на държавните разходи, така че този прекомерен дефицит да бъде ограничен до приемливи финансови параметри“, съобщи Донев.

Министърът завърши своето изявление с изключително критичен коментар към методите на управление, прилагани от предходните икономически екипи в държавата. „Задачата е трудна и неприятна. Ако беше лесна, онези „майстори“ на балансираните бюдтети с дефицит от 3%, както сами се определяха, щяха да я решат. Нямаше да крият разходи по чекмеджетата и да ги прехвърлят през следващите години“, изтъкна Донев.

Той посочи и конкретни счетоводни маневри, които допълнително са опразнили държавната хазна за текущия и следващите периоди. „Нямаше и през 2025 година да бъде иззет междинният дивидент от търговските дружества с държавно участие. Само по тази линия допълнително са били прибрани авансово около 560 млн. лева. Реално през 2025 година е било изтеглено напред всичко възможно като предвидими приходи за 2026 година. В момента бюджетът не може да си позволи лукса да разчита на дивидент от държавните дружества“, подчерта в заключение Гълъб Донев.