Бургас като словоубежище / Край морето се роди дуетът Анджела Родел – Петър Чухов

Нека в началото на този текст наречем Бургас словоубежище. За повод може да използваме гостуването на Анджела Родел край морето в последните дни на май. Същата Анджела Родел, която заедно с Георги Господинов влезе в световната литературна история чрез „Времеубежище“ и наградата „Букър“. И ако романът на Господинов превърна убежището във философска категория на паметта, то Бургас днес по свой тих и естествен начин се превръща в убежище за самото слово.

Защото в тези дни градът не принадлежи единствено на своите жители, на туристите или на рибарите по кея. Бургас принадлежи на литературата. Осем държави изпратиха тук свои поети и белетристи – Армения, Полша, Чехия, Сърбия, Хърватска, Черна гора, Северна Македония и България. Истинско съзвездие от гласове, езици и култури се събра в рамките на Международния литературен фестивал „Свято слово“.

Негови организатори са Народно читалище „Любен Каравелов 1940“ и Сдружение „Бургаска писателска общност“, с финансовата подкрепа на Община Бургас и частни дарители. Но отвъд официалната рамка личи нещо по-важно – усеща се любовта към самото общуване чрез литературата. А това не може да се инсценира. То или присъства, или не.

Домакините са подготвили интересна програма, в която словото не стои затворено между четири стени. Вчера участниците посетиха Ченгене скеле и остров Света Анастасия, където четоха и рецитираха свои произведения пред морето и вятъра. Днес същото се случи в Несебър. А утре мистичният Бегликташ край Приморско ще чуе поезия на няколко езика между своите каменни дървета и дървета от камък.

И ако Бургас действително спечели домакинството на инициативата „Европейска столица на културата“ през 2032 година като обединение на няколко общини около самия областен център, то програмата за литературните гости вече съществува. Тя се пише сега – чрез натрупания опит от фестивала „Свято слово“. След всичко видяно по Южното Черноморие през тези дни човек трудно би се усъмнил, че Бургас би могъл достойно да посрещне още повече творци, още повече култури и още повече езици.

Но каквото и да подготвя бъдещето, настоящето вече роди нещо неочаквано и красиво.

Днес двама от участниците във фестивала – Анджела Родел и Петър Чухов – създадоха импровизиран музикален дует, в който има повече потенциал, отколкото вероятно самите те подозират. Родел пее с онази естествена чувствителност, която не може да бъде научена. И вероятно знае повече български народни песни от повечето български жени. А Петър Чухов – креативен във всяко свое артистично превъплъщение – носи в себе си живата връзка между литературата и музиката. Той е свирил в рок групи и никога не е прекъсвал този разговор със сцената.

Най-любопитното е, че двамата никога досега не бяха изпълнявали нищо заедно.

И все пак показаха синхрон, който изглеждаше не репетиран, а естествено роден. Стилът им – нека го наречем етно рок – спокойно би могъл да прозвучи на живо в най-добрите клубове на София, Пловдив, Варна или самия Бургас. Ако някой от техните съдържатели прочете това и ги покани, едва ли ще сбърка.

Междувременно „Свято слово“ продължава своя тих, но важен живот. Участниците споделят усмивки, стихове, спомени и постепенно се сприятеляват. А именно в това е големият смисъл на подобни фестивали.

Защото Балканите носят тежка историческа памет. Държавите тук имат своите конфликти, своите разделения и своите наследени подозрения. Но тези вражди рядко принадлежат на обикновените хора. Разделението е удобен инструмент за политиката. Политиците чертаят границите. А после хората на словото, културата и изкуството трябва отново да изграждат мостове между народите.

И ако все пак има политика в културата, то Бургас днес е поканил най-подходящите посланици. Хора, чиито гласове се чуват в собствените им държави, градове и литературни среди. Хора, които могат да превърнат едно приятелство край морето в дългосрочен духовен разговор между народите.

Така Бургас постепенно се утвърждава като пространство за съхранение на памет, думи и човешка близост. Словоубежище, в което едни слова остават завинаги. А други тепърва се раждат, за да прекосят границите на България и да бъдат разпръснати по света като семена на приятелството.