„СОЛиСиМи“ създава своеобразна съкровищница за съвременна българска музика, която да остане и след нас

Зоя Калафатева от фондация "Солинария" е в основата на провеждането на младежкия музикален фестивал "СОЛиСиМи", който се превърна в традиция. Как премина третото издание, вижте в това интервю:

- Г-жо Калафатева, фестивалът „СОЛиСиМи“ премина при огромен интерес през тази година. Какъв е вашият анализ?

- За нас е изключително удовлетворяващо, че Младежкият музикален фестивал „СОЛиСиМи“ се утвърждава като значимо културно събитие не само за Бургас, но и за страната. Още от самото начало нашата идея беше да създадем платформа, която едновременно да предоставя сцена за изява на млади класически музиканти и да създава устойчива среда за развитие на съвременната българска музика.

Това са две различни, но изключително важни направления, които във фестивала се срещат по естествен и много силен начин. От една страна, предоставяме сцена на младите таланти, а от друга — даваме възможност на съвременни български композитори да създават нови произведения, които за първи път прозвучават именно в изпълнение на тези млади музиканти. След три издания вече имаме повече от осем произведения, написани специално за фестивала, като само през последното издание те бяха четири. Това е изключително ценно, защото животът на тези творби започва от сцената на „СОЛиСиМи“, но те остават и след нас — като нов репертоар, като културна памет и като своеобразна съкровищница на съвременната българска класическа музика.

Смятам, че именно това прави фестивала различен и уникален. Той не е само място за концерти, а среда, в която се създава изкуство, изграждат се млади изпълнители и се оставя трайна следа в музикалния живот.

- Тази година за първи път имаше изнесени фестивални дни в Хасково и в Созопол. Каква беше основната идея зад това разширяване на географския обхват?

- Основната идея беше свързана с децентрализацията на проекта и с желанието ни подобен тип културни събития да достигат и до публики извън големите градове. Не всичко трябва да се случва само в София или в утвърдените културни центрове. Хората в по-малките градове също имат нужда от изкуство, от среща с млади таланти и от възможност да чуят нови произведения, създадени специално за фестивала. Изнесените фестивални дни в Хасково и Созопол показаха, че такава публика съществува и че тя приема с интерес и вълнение подобни събития. За нас това е много важен знак, че „СОЛиСиМи“ може да продължи да развива своя географски обхват и да бъде не само бургаски, но и национално значим културен проект.

- Успява ли фестивалът вече да възпита и отгледа своя собствена публика в Бургас след тези три издания?

- Да, смятам, че това вече се случва. „СОЛиСиМи“ се утвърждава не само като място, което събира млади класически музиканти, но и като фестивал, който постепенно изгражда своя вярна публика.

Наред с традиционната публика на класическата музика, в залите виждаме все повече млади хора. За тях е интересно да бъдат част от тази атмосфера, да чуят свои връстници на сцената, да видят как млади изпълнители застават като солисти пред оркестър, представят премиерни произведения и участват в сериозни професионални продукции.

Това има много силен възпитателен ефект. Класическата музика започва да се възприема не като нещо далечно и трудно достъпно, а като жива, емоционална и съвременна форма на изкуство. Особено показателна беше последната фестивална вечер, когато симфоничният оркестър на НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров" в Бургас, съставен от млади музиканти, представи програма с филмова музика и създаде изключителна енергия, динамика и емоция в залата.

- Какви са плановете за предстоящото четвърто издание на фестивала?

- Вече работим активно по концепцията за следващото издание и със сигурност ще продължим да развиваме основните направления на фестивала – подкрепа за младите класически музиканти, създаване на нова българска музика и развитие на международните партньорства.

Ще продължим да развиваме връзките си с организации и институции от чужбина — както от Европа, така и от други страни. Особено важно за нас е партньорството с Турция и с възпитаниците на Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“ в Истанбул, които участват във фестивала още от първото му издание и постепенно се превръщат в естествена част от неговия международен облик.

Предвиждаме да продължим и образователната насоченост чрез майсторски класове, като планираме да включим и нови инструменти в тази програма. За младите музиканти до 18-годишна възраст подобна възможност е изключително важна, защото много от тях за първи път стъпват на голяма сцена, за първи път работят с оркестър или за първи път участват в премиерно изпълнение на ново произведение.