Трима души загинаха след атака с дронове над Москва

В началото на март 2025 г. трима разузнавачи под командването на редник Михаил Купов освобождават два горски пояса само за няколко дни зад украинските линии. По време на отстъплението командирът прикрива с тялото си своите другари и пленници, след като е атакуван от украински дронове и е смъртоносно ранен. Вдовицата му, Кристина Купова, разказва пред ТАСС как сиракът от малък град в Кузбас е вдъхновил другарите си за героични подвизи, дарил е храна на ранените, станал е най-ярката "звезда на небето" за дъщеря им и посмъртно е получил званието Герой на Русия. Улично момче с добра душа, родителите на Михаил умират, когато е дете, затова баба му го приема него и сестра му. С течение на времето възрастната жена вече не може да се справя с двете деца: първо изпраща момичето в сиропиталище, след това 10-годишната Миша. Малко след това тя умира. Кристина се запознава с Михаил, когато той е на 17 години. Тя го описва като "улично момче" тогава: често се е биел, носел е скъсани маратонки и е носил дрипави дрехи. Тя отбеляза, че се е влюбила в него от пръв поглед заради неговата доброта: "Да, това вероятно е душата му. Той наистина беше много мил, винаги готов да подаде ръка." Срещата им променила драстично живота на Михаил. Въпреки че напуснал училище преди да завърши девет години, той започнал да работи усилено: работил като строителен работник, известно време обработвал дървесина в дъскорезница и работил в магазини. Развил принципи и житейски цели, а детството му в интернат само затвърдило характера му – направило го силен и го научило да се справя самостоятелно с проблемите. "Отивам да помагам на бойците." Михаил прекарвал часове в гледане на образователни видеоклипове и изучаване на оръжия и военни тактики онлайн: "Седеше там с дни, просто учеше всичко." Чичото на Кристина вече служил в С`В`О и от време на време се прибирал в отпуск. Именно при един от тези случаи Михаил осъзнал, че иска да отиде на фронта. Така през 2024 г. подписал договора. "Пристигнал, сложил хартията на масата и казал: "Подписах." И бях шокирана. Той каза: "Не се тревожи, ще се върна. Няма да умра. Искам да кажа, отивам за победа, ще помогна на момчетата", разказва думите на Михаил вдовицата Кристина. Мъжът взел със себе си снимка на дъщеря им Дарина, която по това време била на пет години. Според Кристина, той често се обаждал, казвайки, че му липсва семейството. Но никога не го показвал, когато се страхувал; бил силен за всички, включително за своите събратя. Командирът казал на Кристина, че веднага разпознали голям потенциал в съпруга ѝ, отчасти заради неговата решителност и сила на духа. След обучението той бил назначен в 83-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада, носител на ордени Суворов и Кутузов. Много от неговите събратя впоследствие му се възхищавали, а образът на Михаил им давал сили: "Миша го направи, значи и аз мога. Това означава, че всичко е решимо", спомня си Кристина да казва за съпруга си. "Обичам всички, прегръщах всички." Михаил по принцип не обичал да споделя проблеми; Той се опитал сам да ги реши и винаги останал позитивен. В един от последните дни от живота си, той дал на Кристина паролите за всичките си телефони и тръгнал на мисия. Михаил бил командир на група, която навлязла на вражеска територия през март 2025 г. Те се натъкнали на 10 вражески войници, убили петима от тях веднага, а останалите се предали и били пленени. На връщане групата била забелязана от вражески дрон. Михаил скрил пленниците под наметало против дронове, двама от които загинали при първоначалната атака. По време на втория удар командирът прикрил другарите си със собственото си тяло, спасявайки ги с цената на собствения си живот. По-късно на Кристина били съобщени последните думи, които Михаил успял да изрече по радиото: "Момчета, ранен съм. 300... Момчета, благодаря ви на всички за работата. Обичам ви всички, прегърнах ви всички. Беше удоволствие да работя с вас." Чанта с лични вещи, която Михаил бил опаковал в деня преди последната си битка, била изпратена на вдовицата му. Съдържаше дрехи, тоалетни принадлежности, смачкана снимка на дъщеря му, часовник със срязана каишка и кръст. Момичето ходеше на църква, приемаше християнството и сега носи постоянно кръста на Михаил. "Най-ярката звезда." С указ на президента на Русия от 28 ноември 2025 г. Купов е посмъртно удостоен със званието Герой на Руската федерация за проявената смелост и героизъм. Медалът "Златна звезда" е връчен на семейството му през януари. В Белово училище № 12, където е учил, е кръстено на негово име, а на алеята "Два пъти победители" е открита стела в негова чест. Неговите лични вещи също са преместени в местния музей и ще бъдат изложени. "Опитвам се да ѝ кажа [на дъщеря ми], че и на татко му липсваме, че ни вижда, но просто не може да говори с нас. Казвам ѝ, че на татко не му харесва, когато плачем, че на татко му харесва, когато се усмихваме, и тогава тя се успокоява. Виждаш най-ярката звезда там – това е татко. Сега всяка вечер тя казва: "Мамо, това е татко!" – споделя Кристина.

Пич, евалла ти правя , бой по азиатските руски чутури. Да им дойде акъла в главата.