Това с малкия билетопродавец е нищо, някога осмокласник редовно крадеше и караше автобуси из Бургас

Днес половин България се е вторачила в драмата около 10-годишното момче, продавало билети в градския транспорт на Бургас. Едни виждат експлоатация на детски труд, други – социален проблем, трети вече сигурно подготвят проектозакон за забрана на непълнолетни в радиус от 50 метра около перфоратор или валидатор за билети. А истината е, че ако човек се замисли спокойно, в цялата история няма нищо чак толкова сензационно. Даже напротив – има нещо симпатично в това едно българско дете отрано да проявява желание да работи.

Не експлоатация, а възпитание: 10-годишното дете от Б11 даде урок на възрастните

И покрай този излишен шум се сетих за една история от Бургас отпреди близо две десетилетия. Мисля, че беше 2008-а или 2009-а. Тогава времената бяха други. Нямаше TikTok, Facebook още не беше превърнал всеки квартален абсурд в национална тема, а думата „вайръл“ звучеше повече като диагноза, отколкото като интернет слава. Затова и някои от най-невероятните случки си останаха заключени в градския фолклор.

А тази определено заслужава мястото си там.

Главният герой тогава беше юноша в ранна възраст – момче, буквално обсебено от автобусите. От онези деца, които не просто знаят всички маршрути на линиите, а могат да ти обяснят по звук дали двигателят е на „Икарус“ или „Чавдар“. Постоянно се въртяло около шофьорите на „Бургасбус“, наблюдавало ги, попивало всяко движение, всяка процедура, всеки навик. Вероятно е имало и някакво леко психическо отклонение, но заедно с това – буден ум и впечатляваща наблюдателност.

И както често става при хората с фикс идеи, в един момент любопитството прераснало в действие.

Една нощ момчето се промъкнало в депото на „Бургасбус“. Не знам и до днес кое е по-впечатляващо – че е успяло да влезе незабелязано, или че след това е успяло да отвори автобус и да го подкара. Истински. Не на игра. Не на компютър. Автобус.

Представете си картината: някъде в тъмното из Бургас се движи автобус, а зад волана – хлапе, което вероятно не е имало право дори да кара колело без светлоотразителна жилетка. Изминало известно разстояние, покарало си, сбъднало си мечтата… и очевидно в един момент просто му омръзнало. Спряло автобуса, слязло и си тръгнало, сякаш е оставило тротинетка пред блока.

За щастие, всичко приключи без пострадали. Без катастрофи, без трагедии, без вечерни извънредни емисии. И може би именно затова тази история така и не стана национална сензация. Ако се беше случило днес, щяхме да имаме поне три телевизионни студиа на живо от депото, четири експерти по детска психология и неизбежния анализ дали обществото не е виновно, че момче на 14 години е имало предпочитания към градския транспорт.

Сигурен съм обаче, че управителят на „Бургасбус“ инж. Петко Драгнев и до днес се буди изпотен, ако този спомен случайно се промъкне в сънищата му.

Споделям този случай не за да омаловажавам днешните теми, а просто като куриоз и база за сравнение. На фона на юноша, който краде и подкарва автобус посред нощ, историята с малкия билетопродавец изглежда почти като училищна практика по предприемачество.

Понякога обществото ни има странната способност да превръща дребното в драма, а истински невероятното – да оставя да потъне в забрава.

P.S. Ето го и целия случай от сводката на ОДМВР-Бургас (по онова време ОДП-Бургас) през 2009 г.:

"15-годишно момче от Бургас открадна и подкара автобус, съобщават от ОДП-Бургас. Тийнейджърът е залавян още два пъти да краде автобуси. Според психолози, момчето няма психиатрично заболяване, а се касае за фикс-идея. Той мечтаел да стане шофьор на автобус и нямал търпение да стане пълнолетен и да вземе шофьорска книжка. За последната кражба е сигнализирано вчера от 44 годишен бургазлия, за това че от ул. „Мария Луиза”  е задигнат  автобус „Юнкер Дювил”, с бургаска регистрация, собственост на „Слънчев бряг – Автотранспорт 2000” АД.  Около 13.00 ч. автобусът е открит паркиран в района под кръстовище „Битака” в посока с. Твърдица срещу Пречиствателната станция.  

През месец май същият младеж отмъкна и друг автобус, собственост на „Дюни” АД, припомнят от полицията. 15-годишният Д.Г. обяснил, че е управлявал автобуса в района на централна градска част и к-с «Изгрев» и го е изоставил под плувния басейн в к-с „Славейков”. От Д.Г. бяха иззети три връзки ключове и 10 кочана с билети за градски транспорт на стойност 900 лева. Констатирано е, че през април Д.Г. е откраднал друг автобус – „Сетра 215”, с бургаска регистрация, частна собственост, паркиран в близост до „Битака” в к-с „Меден Рудник”. Маршрутът отново бил от к-с „Меден Рудник” към Централната градска част. На ул. „Булаир” обаче автобусът е спрян за проверка от полицейски автопатрул, който установява че зад волана е непълнолетно момче. Установено е, че Д.Г. е запознат в детайли с механиката на автобусите и мечтата му била да стане шофьор. От малък Д.Г. шофирал автомобила на баща си - „ВАЗ” с бургаска регистрация, като нееднократно декларирал желанието си да навърши пълнолетие, за да получи шофьорска книжка. 

След случая от 19.05.т.г. със съгласието на родителите Д.Г. е изпратен за лечение в специализираното детско психиатрично отделение във Варна, където е пребивавал два пъти до момента на новата кражба. Според медиците обаче, младежът няма абсолютно психиатрично заболяване, а най-вероятно се касае за фикс-идея. Работата по случаите продължава."

Днес говорителят на ОДМВР-Бургас Цветелина Рандева още си спомня много добре онзи ден през септември, когато извършителят е бил заловен.

„Няма как да го забравим! Колегите от патрулна кола на бул. „Булаир” виждат автобус на градския транспорт, който се движи в посока Турското консулство... без водач. Кормилото се върти от призрак! И приближава сградата на дипломатическата мисия на южната ни съседка, която е най-строго охраняваната сграда в града. Предприемат се извънредни действия да го спрат, но по чудо автобусът спира сам. Сякаш управляван с дистанционно. А на шофьорската седалка седи младо, слабо и дребно момче - на не повече от 14-15 години беше. Главата му не се подава над кормилото”, разказа Рандева.

Младежът се казва Димитър Г. и през 2009 г. редовно крадял автобуси. Въртял се всеки ден на централната спирка в жк „Меден рудник”, откъдето уловил „занаята” - как се отваря автобус, как се пали, как се кара, кога се дава мигач, кога тръгва на светофара, как се престроява - буквално всичко. Никога не е нанасял никакви щети на превозните средства и обикновено ги връщал на мястото, от което ги взел. Возел дори своята приятелка в автобусите.