Преходът на Румен Радев от независим президент до политическа фигура с твърда власт

Няколко думи за правителството на Румен Радев, Николай Копринков и отношението на българите към властта.

В началото на първия мандат на Румен Радев бях писал, че той е чудесен президент, който говори честно, но не е политик. Написах го с леко съжаление, защото много ми се искаше той да стане политик, за да успее да победи олигархията в лицето на Борисов и Пеевски, заради което и беше избран. Това беше в първите години на първия му мандат.

Разочаровах се от Румен Радев, когато започна да се превръща в политик, което преди това исках, и сложи Кирил Петков и Асен Василев за служебни министри, а после през „Промяната“, която стана любима на народа, и с благословията на Херо Мустафа — американската посланичка, която обикаляше служебните му кабинети като своя собственост — спечели втори мандат.

Тогава Радев игра умно, за да спечели още един мандат, но това не ми харесваше, защото Кирил и Асен бяха очевидни мошеници, а Херо Мустафа — пълен американски потрес от кюрдски произход.

Без тези ходове обаче Радев нямаше да продължи да бъде президент.

Във втория си мандат той продължи линията от първия — срещу Пеевски и Борисов, балансирано за Украйна, неагресивно към Русия, критично към ЕС и адекватно за вътрешната политика.

За български политик това е рационално поведение с характер, повече, отколкото може да се очаква.

За десет години Радев удържа ясна и последователна линия с малки забежки и компромиси, което го направи устойчив и предвидим политически образ за българите.

Те го оцениха и избраха с пълно мнозинство.

За този успех качествата на Румен Радев имат основна заслуга, но не само те.

Мисля, че Иво Христов и Николай Копринков имат значителен принос за него по две основни линии.

Иво направи така, че един военен да заговори с образите на литератор и даде харизма на политическото му говорене. Бъркат онези, които мислят, че това е механичен процес, че Радев просто рецитира като от аутокю чужди думи. Това не е така.

Тази симбиоза е естествена и Радев усвои речника на Иво Христов като органичен език, защото двамата се разбират истински.

Словото на Радев е това, което увлече хората в началото.

Ако беше останал само с него, щеше да приключи с политиката безславно в края на първия мандат.

Николай Копринков, който по някакви причини е негов личен и лоялен приятел от много години, направи така, че днес Радев да триумфира като премиер с пълно мнозинство в парламента.

Копринков беше организаторът в служебните правителства, който се занимаваше с областни управители, МВР, структури на администрацията и прочее.

Той направи втората кампания за президент на Радев и сегашната му за премиер.

Някои хора смятат, че Радев е получил случайно пълно мнозинство, което е пълна заблуда. Това е добре промислена и методично провеждана операция от години, а Николай Копринков е нейният основен организатор.

Днес Милен Велчев ми каза в интервю, че царят се е провалил, защото в НДСВ не е имало Цветан Цветанов, който да организира структурите. За сметка на това е било пълно с интелигенти, всеки от които има собствено мнение за нещата, но никой не иска да се занимава със структури и работа с хора по места.

Когато Костов направи от разпиляното и аморфно СДС с десетки партии една партия, която спечели 138 мандата в парламента, той имаше един Христо Бисеров, който изгради мрежата от структури.

Работата на тези хора е изключително груба и тежка, защото се срещат със същинските човешки инстинкти за участие в политиката — личен интерес и алчност. Това е структурата на една партия, а който мисли друго, е тотален наивник.

Тотални наивници са всички интелектуалци, които мислят, че някой в Хасково, Ямбол, Търново, Варна, Бургас, Люлин или Младост ще тръгне да се занимава с партийно строителство, да мисли за хора и кандидати за назначения на всякакви позиции от идеализъм, защото вярва в красивото, доброто и вечното, за да покрие представите за политика на онези от София, които графоманстват книги като изоглавени и не слизат от екран с малоумната си логорея.

Това е толкова нелепа и неадекватна представа за политиката, че е срамота да се говори.

Впрочем последната кампания на Радев бе направена като по учебник. В началото той успа умните и красивите с полуджендърско откриване за иновации, бизнес, инвестиции, борба с корупцията чрез ИИ, а в края извади Путин и две интервюта за „Крим е руски“ и „долу Пеевски и Борисов“. Шах и мат. Пълно мнозинство. 

Едноличен командир на тази кампания беше Николай Копринков. Той забрани на всички кандидат-депутати да се изявяват със свой стил и изведе Радев като централната фигура — образ, който се изгражда в продължение на десетилетие.

От години слушам всички български анализатори, които казват, че в България повече никога няма да има пълно парламентарно мнозинство и че трябва да свикваме с коалициите.

Е, не трябва.

Николай Копринков има голяма заслуга за това.

Съвсем логично е Радев да го сложи за шеф на кабинета, нещо като ЗКПЧ в казармата. В правителство, което е доминирано от експерти, трябва да има човек по политическата част, защото министрите по принцип е по-добре да са политици, а не експерти. Когато обаче правиш кабинет в условия на криза и без да имаш партийни структури, е необходим сложен баланс.

Впрочем правителството е много прилично — от добри и почтени експерти, повечето от които са на средно ниво в администрацията. 

С изключение на Шишков, който е голямата излагация в това правителство. Корумпе на ниско ниво. Човек, който подаде оставка, защото ток уби дете на тротоар от оголен кабел за незаконен ток на незаконен павилион в поверения му софийски район като негов главен архитект. 

Сигурно ще има и други щети, но като цяло няма големи пробойни и нещата са добре.

В голямата си част този кабинет е от хора, които си разбират от работата и не крадат. Това, че деградета като Бойко Рашков и маргинали като Величков не са ги чували, не е голяма щета. Ще ги научат. За сведение на Рашков — министърът на правосъдието е анти-Пеевски, а не про-Пеевски, но както и да е.

С назначаването на Копринков Радев дава заявка за по-голямата си амбиция — изграждане на партия с регионални структури през изпълнителната власт. Това е задължително, ако има дългосрочен хоризонт. Предполагам, че като военен той има точно такъв.

200 000 души от ГЕРБ гласуваха за Радев, а Пеевски реализира най-слабия резултат в историята на ДПС.

Това показва ясно, че хората усещат къде и при кого е новата власт.

Много наивно ще бъде от страна на Радев да не се възползва от тази възможност, да я проспи и да си отиде безславно. Ако изгради партия, която да спечели местните избори през 2027 г., той има хоризонт поне още за един мандат, освен този.

Ето това трябва да направи Копринков, за когото казват, че става в пет сутринта и работи мотивирано по цял ден.

Огромната им грешка е да подценят Пеевски, да седнат удобно в неговите вече изградени структури, да вземат малко бизнес и да продължат да крадат.

Което обикновено става в България. От Костов до днес.

Хората намразиха Костов, защото обеща да накаже виновните за националната катастрофа през 1996–1997 година, а после се разбра с БСП и не бутна никого. Опита се да изгради СДС по принципа на старото БКП.

Радев ще сбърка жестоко, ако остави Пеевски да излъчва доброта от първия ред на парламента, както го прави от няколко дни. Просто ще си стреля в краката.

Ще сбърка и ако позволи на Николай Копринков да стане новият Пеевски, а старите схеми просто да преминат от едни ръце в други. Не е лесно, но не е и трудно.

Трябват само малко характер, хладнокръвие и ум.